Недостъпната градска среда е един от основните проблеми на хората с двигателни проблеми в България. Това е причината да не ги срещаме често в градовете, където живеем. Неравните настилки, нескосените тротоари, локвите и калта са нещо обичайно за много от нас. Възприели сме ги като част от ежедневието си, но за човек с двигателни проблеми това е поредното непреодолимо препятствие, по пътя му към магазина, театъра, киното или някое държавно учреждение. Въпреки множеството ремонти и промени, настъпващи в градската среда, много обществени сгради и места, все още са недостъпни за част от гражданите. У нас стъпките, предприети в тази посока, са малко и в много случаи - благодарение на гражданската активност. Добрият пример най-често идва от млади хора, приели помощта за нуждаещите се като своя кауза. Именно с такъв човек ви срещаме в следващите редове.
Стефани Митова се чувства еднакво добре както във водата, като републикански шампион по уиндсърф, така и на сушата - върху своя лонгборд /удължен скейтборд/.
За нея възможността да спортува и да се придвижва лесно и бързо из града е изключително важна, но знае, че много други, могат само да мечтаят за подобна свобода. Самата тя израства в семейство, в което се налага да помага за отглеждането на двама възрастни хора с увреждания. Това ѝ позволява да види света през техните очи и да изпита проблемите, с които се сблъскват в ежедневието си. В този смисъл, желанието да помогне именно на хората с увреждания да живеят в малко по-достъпна и уредена среда, не бива да ни изненадва. Своето изобретение, наречено параборд, Стефани прави с надеждата да върне усмивката по лицата поне на няколко деца с двигателни проблеми.
“Моят параборд е лонгборд, който е заобиколен с тръби, свързани помежду си. Отгоре виси едно въже, на което е закачена седалка, в която сяда детето. Така не е нужно да има сили в краката, за да може да стои право. Вместо това може да виси изцяло на конструкцията, като е защитено отвсякъде. Не съм ги броила, но поне пет – шест са децата, които съм качвала на това приспособление, и са били много благодарни.”
В началото момичето популяризира идеята си в интернет платформа, и скоро с нея се свързват хора, които предлагат да ѝ помогнат тя да стане реалност. Един от тях безвъзмездно създава металната конструкция, друг дарява лонгборда, а трети боядисва получилото се интересно превозно средство. Засега Стефани не мисли парабордът да влезе в серийно производство, но е готова да посъветва всеки, който има желание да построи нещо подобно за свой близък или приятел в нужда. „Мислим за някои малки модификации, чрез които ще използваме параборда като проходилка, за да може децата, които имат мускулатура в краката, да се опитат да ходят“, споделя плановете си Стефани.
Снимки: личен архив
Животът на милиони хора по света, които живеят в низ от житейски предизвикателства – война, глад, бедност, изглежда неразбираем за Западния свят, част от който е Европа и България. Затова и приемаме разказите за подобни човешки съдби по-скоро като..
В началото на януари тази година една българка беше "коронясана" за "Най-добър комедиен продуцент в Чикаго за 2023" по време на Годишните награди за стендъп комици на чикагското списание "The Comedy Gazelle". "Благодаря на Чикаго, че гласува за мен...
Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..