Ако наистина „всички идваме от детството си“, то Емми Куянпаа със сигурност носи част от музикалната култура на Карелия – наследство от родителите на майка ѝ. Колкото до интереса на младата финландка към българския фолклор, пътищата са неведоми − първият ѝ слухов опит е от записи, на които попада случайно. Двете старинни култури присъстват в живота ѝ на професионален музикант повече от десетилетие. Те са в основата и на първия ѝ авторски албум Nani, чиято финландска премиера беше преди дни. За Радио България Емми представи себе си и новия компактдиск така:
„Аз съм певица и композитор. Учих български фолклор през 2009 г. в АМТИИ – Пловдив. Завършила съм Музикална академия „Сибелиус“ към Университет за изкуства в Хелзинки. Преподавам народно пеене и кантеле (kantele, финландска цитра) в същата академия и в Käpylä Music (музикално училище за финландска народна музика и world music). Песните в новия ми проект са авторски, базирани на двете фолклорни традиции. Записан е в Българската национална телевизия и в Music Centre в Хелзинки.“
В албума участва „Мистерията на българските гласове – Международна вокална академия“ (Le Mystere des Voix Bulgares Vocal Academy). Създадена преди около две години, тази формация подготвя певици за световноизвестния ни хор. Диригент и на двата състава е проф. Дора Христова, която преди време преподаваше в АМТИИ – Пловдив, а сред студентите ѝ за известен период беше и Емми Куянпаа.
„Много приятно бях изненадана от нейното бързо усъвършенстване – спомня си проф. Христова. − Тя усвои техниката на фолклорното пеене, орнаментиката, много песни научи. Записа компактдиск, в който участваха два квартета. Българският беше „Вая“ − от Пловдивската академия, а финландският се наричаше „Мама“. Беше много интересно, защото те пееха и български, и финландски песни. Поканиха ме да ръководя двата състава при записите, осъществени във Финландия. Албумът, който представяме сега е само с нейни авторски композиции. Момичетата от хора много харесват песните на Емми и с голямо удоволствие работят с нея. А Nani е първият продукт на нашата Международна академия.“
Албумът беше представен на концерти в България , а на 13 март музиката от него прозвуча в Хелзинки, в залата на Академия „Сибелиус“, но само с неколцина души в залата. „Тази нова „корона-реалност“ изтощава, но няма как!“− сподели Емми и поясни, че концертът е бил излъчен на живо, а сега може да бъде чут в интернет.
„Първата песен написах преди време − разказва тя. − Имаме малък орган в къщи и дъщеря ми свиреше на него „клъстери“ . Слушайки я, ми дойде идеята за „Огреяло ясно слънце – Vuota Vuota“. Мелодията е в стила на родопските народни песни, но припевът е на карелски език. Песента „Nani“ е посветена на богинята на Майката Земя. Преди време бях дълбоко потресена от това колко жени по света са обект на дискриминация, на насилие. В песента се казва: „Майко, защо остави тези жени сами?“ Песента Celestia (богинята на небето) е по идея на проф. Христова, която ми каза, че ще бъде интересно да напиша песен за хор и кантеле. Точно тогава се завръщах от България с нощен полет. Беше време за един финландски обичай в началото на лятото и около Хелзинки бяха запалени много огньове. Реших да отразя в музика тази красота.
Като композитор имам класическо образование, но си оставам фолклорен музикант. Когато бях на шест в нашето село имаше много добре запазена фолклорна традиция, всички деца свиреха на кантеле, пеехме постоянно. Имах прекрасна учителка, която ни учеше сами да пишем текстове и мелодии от най-ранна възраст. Моята баба беше от Карелия, бяхме много близки. Една от песните в албума е спомен за нея. Мисля, че карели и българи са много близки по манталитет – топли, приказливи, емоционални. Стилът на пеене в Карелия напомня „тресенето“ в Средна Западна България, има и други прилики.“
Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...
Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..
Празникът на младото червено вино ще донесе добро настроение на жителите и гостите на Сандански за двайсет и девети път. На градския площад “България” се събират винопроизводители от района, за да представят новата си продукция. В конкурс за най-добро..
23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според..