В разразилата се безмилостна коронавирусна криза след 13 март т.г., българският бизнес демонстрира солидарност и социална отговорност всеки ден. И това при положение, че е сред най-силно пострадалите от пандемията, търпи удар след удар и безпомощно гледа как се сриват плановете му, продажбите и доставките, как бавно приближава икономическата катастрофа.
В сила остава обаче правилото, че първо трябва да сложиш ред в собствената си къща преди да почнеш да оправяш света. Затова и работодателите отделиха първо значителни ресурси за запазване на своя човешки капитал, който, въпреки клишето, се оказа пак най-ценният актив на бизнеса. Почти навсякъде в страната малки, средни и големи фирми полагат грижи за здравето на своите служители и работници. Безплатно се раздават маски, ръкавици, предпазни облекла, дезинфектанти, витамини, минерална вода, топли напитки. Работните помещения редовно се дезинфекцират и се прави всичко възможно за ограничаване на социалните контакти, като най-често се позволява на служителите да работят от дома. В дейности, при които работата не може да се извършва без физическо присъствие на трудещите се, се набляга на предпазните средства и на строго прилагане на взетите от властите ограничителни мерки.
Но българският бизнес не е социално отговорен единствено към своите служители и работници. Той е съпричастен към всичко, което се случва с пандемията в страната. Вече избухналата икономическа криза съществено намалява финансовите възможности на предприятията, но въпреки това те продължават с благотворителните си кампании. Дават се пари за предпазни средства за медицинския персонал в болниците, за респиратори в лечебните заведения, за оборудването на нови лаборатории за тестове за коронавирус, за ремонти и преустройство на болници и клиники. Даренията, които бизнесът направи само за десетина дни, не са за пренебрегване - на стойност почти 2.7 млн. евро. Най-големите бенефициенти са три болници в София – „Александровска“, „Пирогов“ и Военна болница. Но и в останалата част от страната бизнесът не е безразличен към случващото. В много градове местните икономически организации мобилизираха силите си в полза на нуждаещите се местни медицински заведения и социално слаби семейства.
Много фирми от друга страна решиха да помогнат в трудните времена на кризата, трансформирайки нормалното си производство и преминавайки към изработването на най-спешно нужните предпазни средства. В България текстилната и шивашка промишленост са много добре развити и с голям капацитет. Точно такива частни предприятия започнаха да произвеждат маски, очила, предпазни облекла и ръкавици за населението и за медицинския персонал на първа линия на фронта срещу COVID-19.
За още по-осезаемо участие на бизнеса във войната срещу коронавируса организации на работодатели предложиха създаването на кризисен Икономически съвет, който да подпомага правителството с компетентни съвети и препоръки и да координира и насочва работата на деловите среди в най-важните за момента направления.
Всичко това показва, че невинаги и не за всички бизнеси печалбите са на първо място. Напротив, когато е необходимо, преките икономически интереси остават на по-заден план, изместени от социалната отговорност и солидарността, показвайки човешкото лице на българския бизнес.
Снимки: БТА, БГНЕС
Продължаването на стратегическото сътрудничество между България и САЩ в енергетиката беше във фокуса на разговор между служебния министър на енергетиката Владимир Малинов и помощник-държавния секретар по въпросите на енергийните ресурси на САЩ..
Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис и еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони подписаха в Люксембург Споразумение за партньорство между Еврокомисията и България за..
"Тойота" финансира изследвания в българския Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, който е към Софийския университет. Целта на проекта е създаването на нов вид изкуствен интелект, внедрен в робот, включващ..
Според официалната статистика България е страната в ЕС, в която се полагат най-малко допълнителни часове труд. Това показват данни на Евростат,..
Около 800 000 българи ежегодно търсят препитание като сезонни работници в чужбина. Това заяви пред БНР Валентина Васильонова, председател на..