Българските зърнопроизводители се притесняват за пласирането на продукцията си, тъй като тя намира пазари предимно в чужбина. И ако епидемията от COVID-19 се разрасне, това може да попречи новите зърнени култури да достигнат до клиентите по света.
Осигуряването на пазари, качество и количество зърнени култури от тазгодишната реколта са основните приоритети на земеделските производители в условията на извънредно положение, коментира Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, пред БНР-Стара Загора. “Факт е, че ние сме основно експортно ориентирани като култури – говоря за пшеницата, ечемика, рапицата, слънчогледа. За жалост, нашият пазар не може да ги поеме”, добавя той.
Според зърнопроизводителя пролетната кампания по сеитбата на слънчогледа, царевицата и другите късни култури е започнала с добри темпове. Очаква се посевите от пшеница, ечемик и рапица да бъдат в отлично състояние заради падналите през март валежи. Но все пак най-големите притеснения в следващите месеци ще бъдат свързани с опазването на живота и здравето на хората, за да могат те да изпълняват трудовите си задачи.
“Притесняваме се, защото всеки е специалист в отделна операция и ако той излезе от строя, ще трябва да пренастройваме всяка една машина – заявява Цветан Берберов. – Като зърнопроизводители и граждани на това общество сме “за” правилата и за спазването на всички нормативи. Както навсякъде, и ние носим маски, дезинфекцираме периодично и смятаме, че социалната изолация в момента е най-добрият вариант. Но определено е много е трудно.”
Пред хората от бранша обаче се появява и нова възможност. Оказва се, че заседяването по домовете заради наложената социална изолация и карантина повишава консумацията на храни. “Задъхваме се с плодовете и зеленчуците”, казва по този повод зърнопроизводителят. Това би трябвало да даде нова насока на част от земеделските производители, а държавата да подпомогне родното производство, смята той.
Редактор: Диана ЦанковаЛинията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При последния размер на линията, под прага на бедността са живяли 1,3259 млн. българи, или 20,6% от..
Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..
Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..
Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При..