Българските зърнопроизводители се притесняват за пласирането на продукцията си, тъй като тя намира пазари предимно в чужбина. И ако епидемията от COVID-19 се разрасне, това може да попречи новите зърнени култури да достигнат до клиентите по света.
Осигуряването на пазари, качество и количество зърнени култури от тазгодишната реколта са основните приоритети на земеделските производители в условията на извънредно положение, коментира Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, пред БНР-Стара Загора. “Факт е, че ние сме основно експортно ориентирани като култури – говоря за пшеницата, ечемика, рапицата, слънчогледа. За жалост, нашият пазар не може да ги поеме”, добавя той.
Според зърнопроизводителя пролетната кампания по сеитбата на слънчогледа, царевицата и другите късни култури е започнала с добри темпове. Очаква се посевите от пшеница, ечемик и рапица да бъдат в отлично състояние заради падналите през март валежи. Но все пак най-големите притеснения в следващите месеци ще бъдат свързани с опазването на живота и здравето на хората, за да могат те да изпълняват трудовите си задачи.
“Притесняваме се, защото всеки е специалист в отделна операция и ако той излезе от строя, ще трябва да пренастройваме всяка една машина – заявява Цветан Берберов. – Като зърнопроизводители и граждани на това общество сме “за” правилата и за спазването на всички нормативи. Както навсякъде, и ние носим маски, дезинфекцираме периодично и смятаме, че социалната изолация в момента е най-добрият вариант. Но определено е много е трудно.”
Пред хората от бранша обаче се появява и нова възможност. Оказва се, че заседяването по домовете заради наложената социална изолация и карантина повишава консумацията на храни. “Задъхваме се с плодовете и зеленчуците”, казва по този повод зърнопроизводителят. Това би трябвало да даде нова насока на част от земеделските производители, а държавата да подпомогне родното производство, смята той.
Редактор: Диана ЦанковаПродължаването на стратегическото сътрудничество между България и САЩ в енергетиката беше във фокуса на разговор между служебния министър на енергетиката Владимир Малинов и помощник-държавния секретар по въпросите на енергийните ресурси на САЩ..
Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис и еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони подписаха в Люксембург Споразумение за партньорство между Еврокомисията и България за..
"Тойота" финансира изследвания в българския Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, който е към Софийския университет. Целта на проекта е създаването на нов вид изкуствен интелект, внедрен в робот, включващ..
Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При..
Двеста милиона лева нов дълг се очаква да бъде набран на 13 май т.г., става ясно от страницата на Българската народна банка. На тази дата е обявен..
Международната рейтингова агенция “Фич Рейтингс” потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна..