В телефонен разговор на премиера Бойко Борисов с френския президент Емануел Макрон, българкият министър-председател е съобщил, че страната ни е изпратила писмо до Европейската централна банка (ЕЦБ) за завършване на процеса на оценка за установяване на тясно сътрудничество по отношение на Банковия съюз, което е предпоставка за последващо кандидатстване и приемане в европейския Механизъм на обменните курсове (ERM II).
Изразявайки благодарност, че още през 2018 г., по време на българското председателство на Съвета на ЕС президентът Макрон е подкрепил идеята България да се придвижи към чакалнята на Еврозоната, Бойко Борисов е заявил, че „разчитаме на подкрепата Ви за ERM II и днес, след като сме подали официално документи към ЕЦБ“.
Това писмо на българското правителство и Българската народна банка (БНБ) до ЕЦБ се оценяват от наблюдателите като важна стъпка към влизането на страната във валутно-обменния механизъм, предхождащ приемането в еврозоната. Очаква се България да поиска да бъде приета в ERM II и банковия съюз през лятото, защото има все още какво да се направи, за да се отговори на изискванията за влизането в т.нар. „чакалня за еврозоната“.
Дали сегашната икономическа и финансова криза, предизвикана от Covid-19, ще окаже влияние върху решението за допускане на страната до валутно-обменния механизъм, не се знае със сигурност. Но че тя ще промени доста наблюдаваните от ЕЦБ макроикономически показатели на България като външен дълг, бюджетен дефицит, инфлация и т.н. е сигурно. В Министерството на финансите и в БНБ много добре знаят това и са набелязали необходимите мерки, за да спазим Маастрихтските изисквания. В крайна сметка исканата оценка от ЕЦБ е точно за това – да покаже доколко страната е адекватна на изискванията.
От друга страна обаче, решението за допускането до чакалнята за еврозоната не зависи само от спазването на петте основни критерия от Маастрихт, които засягат инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото, а се подчинява и на редица политически съображения. Доказателство за това е днешният разговор Борисов-Макрон.
Всъщност може да се каже, че влизането или не в ERM II е преди всичко политическо решение, което от своя страна зависи от много фактори. Важното е, че България подаде документи за присъединяване към еврозоната и очаква подкрепата на европейските лидери, независимо от сложната икономическа конюктура в Европейския съюз и нееднозначните оценки за постиженията на страната ни.
Българската социалистическа партия ще покани на 1 май т.г. над 25 партии в левия спектър, както и над 20 близки по идеология граждански сдружения и неправителствени организации, съобщи лидерът Корнелия Нинова след днешния Национален съвет. “ Ще..
От Министерството на външните работи обявиха, че получават достатъчно средства за организацията на изборите зад граница. Служебният външен министър Стефан Димитров увери, че подготовката върви по план. В МВнР е сформирана работната група..
За служебния кабинет честните избори ще бъдат приоритет и са без алтернатива. Той ще се противопостави по всякакъв начин на купения вот. Това обяви на първото заседание на новото правителство премиерът Димитър Главчев. По думите му, предстои..
На среща между българския и турския енергиен министър в Истанбул е било изразено желанието на българската страна за преразглеждане на споразумението..
След изборите ГЕРБ няма да преговаря за ново управление със съпредседателите на “Продължаваме промяната” Кирил Петков и Асен Василев и с бившия премиер..
Съпредседателят на “Продължаваме промяната – Демократична България” Кирил Петков определи като “ голяма грешка ” влизането в съвместно управление с..