На фона на разразилите се протести „за“ и „против“ правителството, някак на заден план остана важната тема за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и в банковия съюз, като стъпка към влизането ѝ в еврозоната. А, безспорно, този акт е постижение за България по пътя ѝ към развитите европейски икономики и увенчава с успех усилията на няколко български правителства в тази посока.
При оповестяването на новината, от Европейската централна банка (ЕЦБ) посочиха, че влизането на лева в т. нар. „чакалня“ е придружено от ангажимента на българските власти да запазят икономическата и финансовата стабилност, като постигнат устойчиво сближаване с икономиката на еврозоната. ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на националната ни валута в евро - от 1,95583 лева за 1 евро, като се запазва валутният борд, действащ от 1997 г.
Защо бяха всички тези усилия България да влезе в ERM II?
Както е известно, чрез създадения на 1 януари 1999 г. валутен механизъм ERM II се гарантира, че колебанията в курса на еврото спрямо други валути на държави членки на Европейския съюз, няма да нарушат икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Задачата му е и да помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за пълноценното си участие в нея.
С ERM II централният курс на валутата на държавата извън еврозоната се фиксира спрямо еврото, а колебанията в този курс могат да бъдат в строго определени граници. За България те са плюс/минус 15%. Ако държавата ни успее да спази това изискване за поне две години, тя би могла да стане пълноправна част от еврозоната.
От друга страна, въпреки дълговата криза от 2008 година и прогнозите за разпад на евросъюза и валутата му, еврото продължава да е на второ място като глобална резервна валута след долара. Затова и на присъединяването към еврозоната в Източна Европа се гледа като на средство за стимулиране на инвестиции и повишаване на благосъстоянието, а в много случаи и - като окончателно „скъсване“ с комунистическото минало.
„Очаква ни ново бъдеще и ново качество на живот“. Така доц. Григорий Вазов - член на Фискалния съвет на България и директор на Висшето училище по застраховане, коментира пред БНР приемането на България във валутния механизъм ERM II:
„Перспективата ни е в няколко основни икономически направления. Първо, ще имаме коренно различна ценова стабилност. След като преминем през изискванията на ERM II, което може да отнеме между 3 и 4 години, ще имаме още една година, през която технически ще се настройва механизмът за приемането на еврото. В този период ние ще трябва да покажем високо ниво на ценова стабилност, с ниво на инфлацията не повече от 1.5 %. Хубавото за България е, че въпреки ефекта на пандемията от Covid-19, европейските прогнози показват, че и през 2020 г., и през 2021 г. ще сме с инфлация от 1 %. А това, за което говоря, предполага нов живот, ново качество на мениджмънта на държавата, на финансовата и на банковата система. Вторият важен ефект се изразява устойчивостта на публичните финанси - държавният дефицит няма да може да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг - 60% от БВП. Третият елемент е стабилността на валутния курс, което се гарантира от валутния борд, функциониращ у нас от години и поради което ние сме в добри изходни позиции. И най-важното е гарантираната стабилност на лихвената политика на Българската народна банка, особено по отношение на лихвените проценти по дългосрочните кредити, което означава перспектива за бизнеса“.
Снимки: ЕЦБ, БГНЕС
След 2022 г. България подобрява работата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, посочва доклад на комисията на Съвета на Европа. Данните показват, че страната постига напредък по 10 от 12 показателя. Същевременно по нито един от..
Служебният премиер Димитър Главчев и новият посланик на Турция в България Мехмет Саит Уянък ще посетят в близките дни българо-турската граница при ГКПП "Малко Търново" заради проблема с тежкия трафик и задръстванията. Това беше договорено днес в..
Машините за гласуване в чужбина на изборите за национален и Европейски парламент на 9 юни вече се инсталират. До дни те ще бъдат предоставени на Министерството на външните работи за транспортиране до дипломатическите ни представителства зад..
Франкофонските традиции в България имат богата история, която датира от епохата на българското Възраждане. Още тогава френската култура и..
В последния майски понеделник за тази година „България днес“ носи отзвука от честванията на нашата култура и просвета по света. Ще бъдем в Канада,..
Българското национално радио и Радио телевизия Цариброд ще си партнират чрез обмен на новини, културни, образователни и музикални програми. Генералният..