Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

13 февруари – Световен ден на радиото

Радиотеатърът не е отживелица и в дигиталния свят

От 10 години има идея за отделна платформа, посветена на радиотеатъра, в която той да е достъпен за по-широка аудитория

4
Снимка: Pixabay

"С появяването на радиото се появи един нов вид творба – радиопиесата, слуховата пиеса, както някои я наричат.... За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от тежкия сценичен аксесоар. Писателят трябва само да намери събитието, тежестта на което лежи в психичната динамика, във въздействието на думата, на репликата – искрена и изчистена от театралност, от описателност. Действието трябва да се ражда и развива в момента, без особени възвръщания към миналото или отклонения", пише Сирак Скитник – първият уредник на Българското радио. По негово време с излъчването на пиесата "Крилата помощ" на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев е поставено и началото на радиотеатъра у нас.

Поводът за появата ѝ е наистина интересен. През 1937 г. списание "Летец" обявява "състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет". Кандидатстват 11 текста, а първата награда на Дирекцията по въздухоплаване получава "Великденска вечер" от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. Второто място е за "Стоманеният орел" на Петър Витанов, а третото за документалната пиеса "Над Одрин, 1913 година" от Ирина Петрова. Пиесата, получила първа награда, е излъчена на живо под заглавие "Крилата помощ" по Радио Варна на 26.12.1938 г. Включва 3 картини и 12 действащи лица.


75 години по-късно, през 2014 г., пиесата е поставена отново – този път на сцената на Първо студио на БНР. В реализацията вземат участие десетки приятели на радиотеатъра – спомня си главният продуцент на Радиотеатъра на Българското национално радио Даниела Манолова. Сред тях са композиторът и тогавашен директор на "Христо Ботев" Стефан Димитров, пианистите Антони Дончев и Михаил Шишков, актьорите Николай Урумов, Велислав Павлов, Леарт Докле и Иван Юруков, а в ролята на водещ на спектакъла влиза журналистът Асен Григоров.

Даниела Манолова

"Чудесно се справи – категорична е Даниела и допълва: – В публиката бяхме поканили и пожарникари, а той води диалог с тях и останалите зрители и слушатели на представлението в една такава непринудена атмосфера, а пък паралелно вървеше мултимедия, в която си бяхме направили труда да намерим стари снимки на самолети, които са били на летища в България и различни модели самолети от онази епоха, така и много стари снимки на мини в България по онова време, защото действието се развива в една мина. Има срутване, има опасност за живота на много хора и целия тоя екшън беше възможно да бъде възпроизведен чрез звуковите ефекти, които се правиха на живо на сцената от Георги Тенев."

Любимият на поколения българи актьор – Ицко Финци, който миналата година навърши 90 години, е един от първите слушатели на българския радиотеатър.

"С радиотеатъра ме свързва първо слушането. Помня, че като малък слушах по радиото, имахме едно старо австрийско радио, актьора Никола Балабанов, и ми правеше силно впечатление как той разказва приказки, как имитира животни. Следях го това, а може би и родителите са ме насърчавали и са пускали да слушам" – разказва той.

Ицко Финци

По късно, като студент и като актьор, Финци отново се връща в радиото вече като участник в радиотеатъра:

"Случи се така, че в доста пиеси всъщност съм участвал – както детски, така и за възрастни. Помня атмосферата и режима на работа. Случваше се и предварително да отивам да взема пиесата, за да я чета вкъщи, но много често отивах в Радиото, там си получавах и си го изрепетирвах в коридора, както правехме всички, които участвахме често" – споделя актьорът.

Днес Златният фонд и Фонотеката на Българско национално радио съхраняват 4000 радиопиеси и драматизации, чиято дигитализация тече постепенно.

"Аз се радвам, че този процес върви внимателно и постепенно, защото това са наистина заглавия, които изискват. Някои от тях са аналогови записи, които са направени в по-късните години. Там смесването, дори и в тези аналогови условия, когато на 4-5 магнетофона 4 или 5 човека пускат и 4 или 5 ленти, за да се осъществи миксът на тези записи, общо взето стига нивото на качество, което ние в момента търсим и постигаме дигитално" – отбелязва Даниела Манолова. – Други записи обаче са правени още по- рано и при тях може един от гласовете на актьорите да е потънал в много силна музика, а ни се ще в момента, когато правим дигитализацията, да подобрим леко, доколкото е възможно, върху готов запис, всички тези малки подробности в едно цяло аудио това, което накрая наричаме радиотеатър."

Дигитализацията на вече записани радиопиеси е възможност БНР да привлече  интереса и на младите хора към аудио съдържание, на което то е единствен продуцент у нас. Според Даниела, подобна идея има от поне 10 години:

"Имахме и един много сериозно обмислен проект за отделна платформа за радиотеатър, в която и документални, и игрални продукции и четене да могат да бъдат качени. Тук обаче стои един голям въпрос, който е свързан с уреждане на правата на тези спектакли, който трябва да върви паралелно с качването на всяко заглавие. Много са съпътстващите неща, освен уеб дизайна, самото качване и сваляне, регистриране на слушанията и така нататък. Това е сложна картинка, но такъв проект има, и според мен е въпрос на генерална стратегия да има подкрепата на БНР като мениджмънт, за да получи своята реализация" – убедена е тя и припомня, че подобно нещо се случи с предаванията за деца, които от години насам имат свой отделен адрес в интернет сайта на радиото.

Снимки: Pixabay, Facebook /Справочна редакция БНР, БГНЕС, Булфото


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Врачански майстори направиха параклис в хралупата на черница

Параклис, оформен в хралупата на стара черница в двора на етнографския музей във Враца, е великденският подарък, който майстори от Северозападната задруга за стари занаяти направиха на своите съграждани за Великден. В естествената кухина в дървото..

публикувано на 05.05.24 в 10:32

Велика събота е най-благословеният ден

Православната църква прославя Велика събота като най-благословения седми ден, в който Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света. Положен в гроба, духът на Исус Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори..

публикувано на 04.05.24 в 09:01

Разпети петък е – ден на смирение и тишина

Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в който не се извършва Света литургия . Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва чрез кръстната смърт на Своя Син . Тишината изпълва..

публикувано на 03.05.24 в 04:10