Интересът към линията е много голям, предвид факта, че хората бяха затворени вкъщи и хора с различни заболявания, заради страх или невъзможност, останаха без пряка връзка с лекуващите ги лекари, които да проследяват техните основни заболявания - тези, които нямат нищо общо с Covid-19 инфекцията, но биха могли да бъдат причина, при евентуална инфекция, тя да протече тежко, коментира пред Радио София председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев:
"Най-учудващо и изненадващо за мен е, че има значителен брой обаждания на хора, които имат нужда от психологическа, а голяма част и от психиатрична подкрепа. Разговаряхме с психиатри и по тяхно мнение в момента има сериозен и пренебрегван от всички ни покрай паниката, икономическите и здравни ефекти на Covid-19 проблем - това всъщност е психическото и ментално здраве на нацията и този процес се наблюдава във всички държави. В условията на изолация и на липса на работа се обострят тези състояния, които биха могли да са сериозен проблем в идните месеци. Знаете какво е нивото на психиатричната помощ в България и каква е стигмата, знаете и условията в тези лечебни заведения и дали някой ще се обърне за помощ към тях - това не е за подценяване".
Друга изненада, по думите на д-р Хасърджиев, е реакцията на институциите - сериозен обрат в позитивна посока и разбиране, че системата трябва спешно да се укрепи и усилията да бъдат насочени към това уязвимите хора да бъдат предпазени - да се намали до минимум рискът от среща с вируса.
Д-р Хасърджиев съобщи, че линията ще продължи да работи и следващия месец. Подготвят се и мерки, заедно с НЗОК и Министерството на здравеопазването, с помощта на дарители и доброволци, за следващите месеци на неизвестност.
"Първата задача е тези хора да не посещават лечебни заведения, без това да е крайно необходимо, защото лечебните заведения са място, където се събират хора с различни заболявания и по принцип са рисково място за разпространение на инфекцията. И колкото и да се взимат мерки, всяко излизане извън дома на болния крие риск - на улицата, в трамвая. Това са първата линия мерки и усилия - анализираме за всяко от тези заболявания, кои групи пациенти и по какви критерии да бъдат съветвани да останат вкъщи и да им се подсигурят необходимите грижи - лекарства и храни, включително и възможност за работа вкъщи, за да може основното им заболяване да бъде под контрол и да се сведе до минимум рискът да се срещнат с вируса".
За това, според д-р Хасърджиев, ще е необходима сериозна воля от страна на институциите, въвеждане на дигитални решения, възможности за дистанционно наблюдение и механизми за заплащане на изпълнителите на медицински дейности.
"Има добра воля, средства също сме осигурили - от дарители, включително за домашни посещения за взимане на кръвни проби и изследвания, ако се налага. За хората, за които е крайно наложително да посетят лечебно заведение, трябва да се подсигури лечебно заведение, в което няма наплив от пациенти. Затова здравната система бързо трябва да се реформира и да се насочи към нуждите, които в момента имат пациентите. Така ефективността й многократно ще се повиши".
Националният оперативен щаб за борба с коронавируса е запознат с предложенията на организацията. Д-р Хасърджиев посочи, че хроничното състояние на много хора не е под контрол. Точно затова се работи в насока да се определи кои пациенти в кои лечебни заведения ще могат да бъдат хоспитализирани, така че да нямат контакт с болни от Covid-19.
Още за равносметката до момента, за основните притеснения на пациентите и за това как ще продължи инициативата и занапред - чуйте от разговора с д-р Стананимир Хасърджиев!Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..