Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята оживява - Райна Кацарова

Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род; проф. Венцислав Димов - доктор на науките, част от Института за изследване на изкуствата към БАН-сектор “Музика”, ръководител на отдел “Етномузикология”, автор на книгите за Райна Кацарова “Живите гласове: представяне на архивираното наследство на Райна Кацарова” и “С хоро и песен, с перо и слово: 120 години от рождението на Райна Кацарова”, както и професор във Факултета по журналистика и масова комуникация; Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”. Снимката е от архива на Гео Кукудов:

"Държавният ми изпит промени коренно живота ми. Професията ми даде това, което никоя друга не може да ми даде. Още от малка се бях научила да чета. От песните на майка ми научих много нови думи. Родопите беше мъчен терен, мъж не можеше да работи с помакините. У нас никой не беше работил научно върху народния танц." (Райна Кацарова) 

"Тя е легенда, но и реалност. Можем да я наречем "майката на българската етномузикология. Проф. Стоин я учи на коректност, а тя ще опише безценните уроци, научени на терен. Тя е не просто записвач. В събираческия период имаме моментна снимка на фолклора на даден регион. Тя прозира силата на човешкия фактор. Не са важни само песните, а човекът зад тях. Носителят на традициите трябва да те приеме като част от себе си. За пръв път доказва колко е важно традицията да се хване в диахронията. На място тя открива и прекрасните песни на българските мюсюлмани. Записва турски и гагаузки песни, ромски музиканти. Записва и движенията на населението. Най-ранните теренни записи са от Вардарска Македония. Тя се сдобива със записващо устройство върху плоча." (проф.Димов) 

"Берковица и Враца са местата, където започва да слуша народната песен, да ходи по седенки. Сред преподавателите ѝ в Консерваторията е и Стефан Македонски. Фолклорът ни обрисува характера на българина, защо е бил такъв. Песните са циклични. Тя успява да стане "виртуоз на разпита" според Николай Кауфман. Подавайки им репликите, тя започва да изтегля това, от което има нужда." (Гео Кукудов)

"Нейните архиви са безценни, съдържат богати данни за българите, които живеят в Украйна. Едната от бабите ѝ има връзка с Бесарабия. Стига до Болград, център на бесарабските българи, там има сливенска и ямболска махала. Винаги я е впечатлявал фолклора и езика на бесарабските българи. Там се пазят архаични елементи, но се обогатявала с културата на местата, където живеят." (Галин Георгиев) 

Втората част продължава с гласовете на Райна Кацарова, Гео Кукудов и проф.Венцислав Димов. И не само.

Приносът на Райна Кацарова към опознаването на българския фолклор е трудно измерим. Дори в днешно време разполагаме с наглед невероятни примери от световната музикална сцена за това.

Само чуйте този откъс от предаването Othertone, част от музикалната платформа Apple Music. Водещи са Фарел Уилямс - мега съвременен композитор - продуцент, световен изпълнител и креативен гений и Скот Венър - музикалният куратор, избиращ песни за саундтрака на някои от любимите ни филми и сериали.

През лятото на 2022а година те разговаряха с Куинси Джоунс - вероятно най-значимият музикален продуцент за всички времена! Оставащ завинаги в историята със съвместната си работа с Майкъл Джексън, Франк Синатра, Рей Чарлз, Арета Франклин, Дизи Гилеспи и много, много други!

Предлагам ви да чуете в оригинал отговора на Куинси на въпроса какво слуша, докато си почива у дома?

Да, точно така! Великият Куинси Джоунс е изключително конкретен! Той обожава българската фолклорна музика. И обръща специално внимание на записите на Мистериите на българските гласове. С изумителния български състав, Куинси Джоунс се запознава в Швейцария по време на съвместен концерт с друга легенда Майлс Дейвис. 

Когато чува самодейците от Мистериите, един от иноваторите в джаза възкликва удивен: “Кои по дяволите са тези хора?!”

За мен обаче най-впечатляващото от тази случка е сравнението на Куинси Джоунс - българската песен е Гласът на Бога! И той трябва да се слуша….

Една от мисиите на отдела за народна музика към Народния етнографски музей е и подкрепата на българите, останали извън пределите на страната. По едни или други причини такива са бесарабските и таврийските наши сънародници. За тях стана дума в първата част на разказа за Райна Кацарова в поредицата “Историята оживява”.

Благодарение на теренните изследвания на първата българска фолклористка, в наши дни са запазени значими звукови и визуални архивни масиви с традициите на нашенци, живеещи в Украйна и Молдова.

Този период ни се разкрива от Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на дружеството за връзки с бесарабските и таврийски българи “Родолюбец”

Благодарение на Златния фонд на Българското национално радио и колегите, които неуморно работят в него, чухме автентични записи на изпълнения от сцените на Националния събор за българско народно творчество в Копривщица. 






По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Петко Теофилов пред кабинета си в къща-музей Димчо Дебелянов

Историята оживява - Петко Теофилов, беседа първа

Родният дом на най-нежния лирик в българската литература - Димчо Дебелянов е любимо място за работа и вдъхновение на всеотдайния и решителен копривщенец, за когото ще разкажем днес.  Той се казва Петко Теофилов - първият директор на Дирекция “Музеи” в град Копривщица: Разговор с доц.д-р Марина Теофилова - изкуствовед, преподавател в катедра..

публикувано на 04.05.24 в 16:05
Ул. “Московска”

Софийски разкази - Разходка по “Московска”

Ул. “Московска” е една от визитките на столицата ни. Преди се е казвала "Орханийска". Началото ѝ е при ул. "Малко Търново", където сега е ДА "Архиви". Преди там е била старата часовникова кула, съборена според легендата, по настояване на часовникарските ателиета. Друга легенда свързва къщата на номер 15 с любовница на Фердинанд, но всъщност къщата е била..

публикувано на 04.05.24 в 15:00

Адресите на любовта - Сава Хашъмов

Сава Хашъмов се жени за вдовицата на своя учител Да, наистина имам три брака и доста любовни авантюри, но аз съм зодия Риби - когато се влюбя, се женя - казва в интервю приживе, доайенът на Народния театър Сава Хашъмов. Той играе в академичната трупа 43 сезона, пресъздавайки повече от 100 роли. Елегантен, висок, с аристократично излъчване,..

публикувано на 04.05.24 в 14:00
Алекси Калев

Фестивалът ражда и любов

Мидалидаре рок с Алекси Калев - покана отсега: "Почнахме в 2017, това ще е четвъртото издание. Все още магнитът са артистите, но се стараем хората да идват за фестивалното изживяване. Пуснахме 1000 билета "на зелено", без имена и ги продадохме за 10 минути. Това, което правим е като европейски фестивал.  Миналата година имахме 20000 души за..

публикувано на 04.05.24 в 11:54
Мария Веселинова

Ах тези родители

Мария Веселинова, режисьор на "Ах тези родители" за спектакъла и за отношенията родители-деца: Идеята дойде от сина ми, който много хареса едноименната книжка, писахме на автора, той даде съгласие. Реално ни трябваше добър автор, който да превърне идеята в пиеса. Получи се много добре. Работата не е лесна. Темата е важна за родителите - в спектакъла..

публикувано на 04.05.24 в 10:16
Снимки: Спаси София

Нови платформи на столични спирки ще улесняват качването и слизането

Нови спирки на градския транспорт ще бъдат изградени в столицата, анонсират от "Спаси София". При тях се предвижда поставянето на специални платформи, които правят качването и слизането от превозните средства по-достъпно и безопасно. Платформите са на нивото на тротоара и “удължават” спирката до вратите на превозните средства. Така се осигурява..

публикувано на 03.05.24 в 19:03

Свободен достъп до експозиции, боб чорба и влизане в бойна кабина на 6 май

Националният военноисторически музей (НВИМ) и тази година ще отбележи празника на Б ългарската армия 6 май с вход свободен за посетители  на постоянната си хронологична и външна експозиция . От 10.00 до 17.00 ч. свободно могат да бъдат разгледани и временните изложби „Армията във време на промени“, „Белезите на войната:..

публикувано на 03.05.24 в 16:50