Коледните и новогодишни празници изобилстват от традиции и обичаи, които ни сплотяват и ни правят по-добри.  Както и да са се променяли те пред годините и вековете, в центърът им винаги е стояло коледното дърво.  Украсяването на вечнозелено дръвче символизира надеждата, че след зимата ще настъпи пролетта, която ще донесе зеленина и поминък.

Макар индустрията да произвежда всяка година красиви и неувяхващи изкуствени коледни дръвчета, те не могат да заменят истинските, защото ароматът на наборови и елхови клонки е неизменна част от празничната атмосфера.

Приятният боров дъх се дължи на летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за лекуване на белодробни заболявания.

Освен заради дървесината, от векове хората използват различните части на иглолистните дървета като билки. Сред най-популярните са връхчетата от бял бор. Те се събират заради високото съдържание на етерично масло. Вложени в чайове, при инхалации или бани, те  имат антисептично, противовъзпалително и противокашлично действие, омекчават раздразнените лигавици, разширяват кръвоносните съдове. Използват се вътрешно за лечение на бронхити, ангина, туберкулоза, камъни в бъбреците.
Събирането на борови връхчета започва много рано напролет, през март месец, след развиването на боровите пъпки, разказва Ангелина Мавродиева, билкозаготвител с дългогодишен опит в Районния кооперативен съюз Смолян.

Боровите връхчета се събират рано напролет, обаче се наблюзават, могат да бъдат до 2 см  и до 4 см. Но преди да се започне изкупуването се ходи в горското стопанство на територията на района. На-напред трябва да се плати горска такса, след това се определя районът от който ще се събира и тогава вече хората могат да събират. Но ние имаме пректика тези които събират, билкосъбирачите да има правим инструктаж – какво да берат, как да го берат и къде да го предават.

Особено важно е билкосъбирачите на първо място да различават белия бор от другите видове, за да не съберат друга билка. Така, освен че ще натоварят растенията, няма да могат да продадат билките и трудът им ще отиде напразно.

У нас се срещат три рода иглолистни – ела, смърч и бор. Всички видове борове се отличават много ясно от другите иглолистни по това, че игличките им винаги са събрани в снопчета по две или по пет (при 1 вид мура). При другите два рода (ела и смърч) игличките са винаги по една върху клонките.

Най-близък до външния вид на белия бор е черният.

Белият бор достига до 50 m височина, а дебелината му е до 1,5 m. Той живее до 600 години. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки.

Черният бор достига до 40 m височина. Отличава се от белия по това, че кората му е сива, а листата му са по-дълги - 9-15 cm и тъмнозелени. 

Разбираемо, връхчета се събират от млади дървета, защото те не са толкова високи.

Затова, за опазването на тези млади растения, важно е не само познаването на вида, но и спазването на останалите задължителни правила, казва Ангелина Мавродиева:

Две трети могат да се съберат от самото дърво, една трета да остане и районът, който е определен не така хищнически да се събира, а една трета да остане без да се събира от този вид. Винаги трябва да се оставя една трета, не само за боровите връхчета, и за другите билки.

Когато вали, роси, изобщо не трябва да се събира. Трябва да е сухо. И когато се съберат, веднага трябва да се предадат, защото това е сурова стока и бързо мухлясва. Човекът на пункта трябва веднага да ги разстели, за да няма проблем след това, защото те много бързо се развалят. В найлонови чували е забранено да се събират, трябва да са или ютени, или книжни. Те хората са запознати и знаят.

При събирането на връхчета от бял бор има и специфични правила, които са много важни:

Боровите връхчета са малко по-особени при събирането. За да се направят два сантиметра дължина, трябва да се съберат някъде сантиметър и половина, защото при сушене то те прорастват. И ако сме ги събрали два сантиметра, те прорастват и стават някъде два и половина сантиметра – три. Същото се отнася и за 4-сантиметровите. Имат може би вещества, които им дават възможност да растат. 

Не само правилата за събирането, но и за заготвянето са много важни за получаването на качествена билка. Събирането на борови връхчета продължава около месец. Почти толкова врем трае и сушенето има. Един килограм изсушена билка се получава от 4 килограма сурови борови връхчета. Цената на 1 килограм сурова билка е около 40 стотинки, на тази цена тя се изкупува от берачите. Изсушената се продава за около 2 лева и 50 стотинки.

Качеството на билката е от ключово значение за преработвателите, разказва Антон Лазаров, технолог във фирма за производство на чай и пакетирани билки, които доставят билката борови връхчета до крайните потребители в билковите аптеки и хранителните магазини:

Това е може би най-важният етап от цялото производство, кога и как се събира, тъй като всяка една билка си има период, в който има най-много съставки, най-много качества като ползи. Ако използваме билката за даден проблем, да може да помогне най-много, това е идеята на лечебните билки.

Във всички пунктове, от които изкупуваме правим обучения, всяка година си правим подбор на доставчиците, за де сме сигурни, че клиентът ще получи най-доброто. Нашите билки са много хубави, българските, този благодат който е тук никъде го няма по света. Ако българите започнат да търсят българското, а не вносния продукт, ще има повече производство на български продукти и по този начин нещата ще си останат тук.

Всички, които се занимават с лечебни растения и – събирачи, заготвители и преработватели са заинтересовани от доброто познаване на видовете и стриктното спазване на правилата за събиране и заготвяне.

Ако за повечето от нас, ароматът на бор носи усещането за празник, то за хиляди други белият бор носи поминък. Често събирането на лечебни растения е единственият шанс за мнозина в слаборазвитите райони на страната да си осигурят допълнителен доход и да изхранват семействата си.

Затова е важно за местните общности да познават  региона, в който живеят, да знаят с какви възможности им дава природното богатство, с което са заобиколени, да го опазват и използват.