Хисаря – античен град сред топли минерални извори

БНР Новини

Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект.

Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из курортното селище в полите на Средна гора и да се захласва  по гледката, която разкрива южната крепостна стена. Потопен в усещането за безвремие, лирикът рисува едно от любимите си места в „Отечество любезно, как хубаво си ти” през 1882 г:

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?



Още тогава, през
1897 година, сякаш прозрял напред във времето, Вазов пише: Мисля, че тия минерални хисарски води имат голямо бъдеще. Те са цяла благодат за тоя щастлив край... Очаква се от човека, тоест от нас, да уредим умело и да оползотворим тия народни богатства.

И действително, през 1882 г. правителството издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“, а в Пловдив чешкият химик Состержонек прави първият анализ на минерална вода в България от пет хисарски извора. Така започва организираното балнеолечение у нас.

Век по-късно, през 1993 г., археолозите се натъкват на монументален балнеокомплекс, който разкрива историята на селището около минералните извори. Още по времето на Одриското царство там строят лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Когато римляните завладяват царството през 46 г., малкото селище влиза в пределите на диоцез Тракия. Минералните извори започват да привличат големците на империята и в средата на II век започва изграждането на термален комплекс.



Самият император Диоклециан, който страдал от бъбречно заболяване, намерил лек в топлите извори. През 293 г. той дава името си на селището и го превръща в трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол и Августа Траяна. Построени са комплекс с резиденция, амфитеатър, терми, казарми, гробница и внушителна крепостна стена, подсигурена с 44 кули и четири големи порти.



В наши дни от портите са съхранени западната и главната южна порта, известна като Камилите, тъй като наподобява две камили една срещу друга.



Фонтанът при извора „Момина сълза“След разпадането на Римската империя Диоклецианополис просъществува известно време като голям християнски център. После с нашествието на османските поробители, след ожесточена съпротива, голяма част от населението е избито, а селището – разрушено. Забележителното е, че минералната вода към изградените от римляните басейни и до днес продължава да циркулира по запазената римска водопроводна мрежа и канализация. Римските терми от IV в, които сега се намират в парк „Момина сълза“ на 3000 кв.м. площ са открити още през трийсетте години на миналия век. Смята се, че това са едни от малкото известни римски бани в Европа, които на отделни места са запазени почти до покрив. Благодарение на европейския проект „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря” термите са консервирани и частично реставрирани. За да популяризира туризма в района, общината възнамерява да създаде условия за посетителите на комплекса да се къпят в минералната вода, която извира в римските басейни.

По пешеходната алея на юг от минералния извор „Момина сълза” се стига  до римската гробница от ІV в. Стълбищният коридор е дълъг няколко метра и води до същинския вход на погребалната камера, украсена със стенописи и разноцветна подова мозайка. Според археолозите това е единствената открита досега в България римска гробница с идеално съхранена подова мозайка.



Огромните паркове и добре устроените пешеходни маршрути и екопътеки край града дават възможност на туристите да се любуват както на градските пейзажи, така и на панорамни гледки към Тракийска низина, Родопите и Рила и Средна гора.

Швейцарският инженер Люсиен Шевалс оформя първия парк край най-горещия извор в района – „Топлица“.
Сред забележителностите на града е и „Вила Петрович“ – почивният дом на писателите, която пази духа на именити български творци, сред които Йордан Йовков и Дора Габе. А техните истории ще запазим за следващата разходка из града.

„Вила Петрович“
Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС и bg.wikipedia.org




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

Министерството на туризма връчи награди на най-добрите в сектора през 2018 година

Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..

публикувано на 12.12.18 в 11:22
Провиралката над село Лиляч, в рамките на мегалитен комплекс.

Провиралките – народно средство за здраве и зачеване

България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези..

публикувано на 07.12.18 в 13:27

В Гумощник ценят всеки гост и му подаряват своята богата история

„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с...

публикувано на 07.11.18 в 12:03

В село Косово времето е спряло през XIX век

Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..

публикувано на 29.10.18 в 12:08

Люлин планина – далеч от хората, насаме с природата

Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките..

публикувано на 26.10.18 в 11:00

На безгрижна есенна разходка из Понор планина

Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..

публикувано на 09.10.18 в 14:42