За себе си Гергана определя написаното като вид духовен реализъм. Книгата илюстрира моето завръщане към сърцето и същността, сподели авторката за предаването „По първи петли“.
Завръщане към себе си чрез маските
„През този път последните 20 години, в които съм сваляла маски, опознавала съм маски – собствените си, чуждите маски и на практика съм се завръщала към себе си.“
„До много озарения и проникновения достигнах. Това, което най-много ме впечатли, към края на редакцията на книгата беше, че осъзнах - по някакъв начин съм приела моите собствени маски в живота ми и че ги обичам. Че успях да стигна до същността си именно през маските.“
Да обикнем тъмната си страна
Не е нужно да бягаме от себе си, достатъчно е да се вгледаме в себе си, да видим и тъмната страна и да я обикнем, за да открием истинската си същност, разбрала е Гергана Павлова.
„Като бях по-млада си мислех, че ще стигна до някакво осъзнаване, ще разбера коя съм и това е. Сега разбирам, че не е съвсем така. Че процесът на преоткриване, на сваляне и изобретяване на нови маски – той продължава вечно. Въпросът е да сме в мир със себе си и да се радваме на това, което създаваме в живота си.“
Тази книга е за търсещи хора, за търсачи в какво да преоткрият себе си или които търсят нещата, пресъздаващи тях самите, отбелязва Гергана. За маските тя казва още, че много често не знаем, че ги носим. „Мислим си, че сме истински и автентични, но всъщност когато се погледнем по-сериозно в огледалото разбираме, че ги има.“
На работното си място хората все повече се обръщат към търсене на себе си, споделя наблюденията си авторката, която има опит като обучител на лидери, мениджъри и бизнесмени.
„За това кой съм яз, какво лекува сърцето ми, кое ме изразява, как се чувствам тук, на това работно място, как бих искал да се чувствам. Бизнесът започва да се индивидуализира, малко или много. Неслучайно има толкова много хора, които напускат големите организации и създават свои собствени бизнеси.“
Призвание и дарба
Любопитно е, че можем да открием призванието си и в нещата, за които най-много се упрекваме, ни казва още Гергана Павлова – Петрова. „Или които най-много не харесваме у себе си, защото просто те са обратната страна на това, което ни е дадено да бъдем като дарби. Нашите дадености, които много често отричаме, са точно това – дарби. И ако се вгледаме в тези дадености и ги обикнем и приемем каквито са, от тях можем да си изваем и собственото си признание.“
„Когато се гневим или някой се гневи срещу нас, това си е негова лична работа, не е моя. Моята е как аз възприемам случващото се. На практика всички хора, които срещаме в живота си, са наши огледала, отражения, които могат да ни помагат да израстваме, могат да ни помагат да се вкопаваме повече в проблемите си – ние избираме. Това е основното послание: във всеки един момент аз съм този, който избира какъв смисъл да направи от това, което се случва“, посочи още Гергана Павлова - Петрова.
Тя нарича процеса на писане „красив, богат и много интересен“. И обмисля да създаде подкаст, посветен на писането като самоизразяване, вглеждане и размишление - за всички онези, които са обмисляли да пишат, н овсе още не са се престрашили, както и за опиталите, но отказали се.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Славена Илиева
