"Аз много харесвам тези текстове, защото Николай Хайтов и Йордан Радичков, други наши автори има, които, когато съм ги прочел веднъж, те някак си са ми останали. не само като харесване, като любов към тях, но и като цели пасажи - изведнъж ми остават в главата. Те са като белезите, като татуировките. Нещо за цял живот - прочиташ и намираш смисъл, намираш нещо твое вътре. А той е писал много преди да си бил роден или когато си бил бебе", сподели актьорът в предаването "Хоризонт до обед".
Определят "Караконджул" като трагикомична равносметка на една необичайна съдба - героят от „Дервишово семе“ Рамадан Дервишов споделя с опитомения от него мечок житейския си път. "Аз не съм дервиш, аз съм караконджул", казва героят на Хайтов.
"Дервишите тропат от врата на врата и каквото изпросят, го дават на други хора. За себе си оставят само унижението, за да ги пречисти."
Героят е опитомил мечката, на която споделя всичко. Опитомил ли е мечката в себе си? "Има хора, които нарочно забравят, че имат мечка в себе си, за да им е по-лесно и по-удобно. Други пък се правят, че има мечка в тях, защото имат някакви амбиции. И едни трети хора, които знаят със сигурност, че тя е там, вътре, но знаят как д аразговарят с нея. Мисля, че това е най-добрият вариант."
За Валери Йорданов моноспектакълът "Караконджул" е както предизвикателство, така и медитация.
"В никакъв случай ние с режисьора не го приемаме това начинание амбициозно. И може би заради това съм убеден, че зрителите много ще го харесат. И ще се забавляват, ще се изсмеят и може да им стане тъжно. Защото съм забелязала, че най-хубавите музикални парчета примерно се правят, когато музикантът няма амбиция, а го прави просто за кеф."
Представлението ще бъде представено и в Пловдив, както и на фестивал в Габрово.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
