Новата книга на Любов Кронева „Бабини-ягини“ е сборник с разкази, които авторката е дегизирала като приказки. Всяка нейна книга хем носи разпознаваемия стил на Кронева, хем написаното звучи по нов начин. Както споделя тя в едно интервю: „Видя ли механизмите, които действат в дадена тема, омръзва ми.“ И още: „Безсмислено ми се струва писането на интерпретации, това е плъзгане по вече утъпкания коловоз.“
Този път писателката е заложила на приказния жанр, като героите ѝ са деца или младежи. Животът им не е лесен, трудностите, бедността, неразбирането и нищетата са техни спътници. И се появява приказното.
Който познава романите и другите книги с разкази на Кронева, знае, че сладникавостта и захаросаните финали изобщо не са ѝ по вкуса. Така е и в този сборник, написан с намигване към „реалния“ свят, с познатата нейна ирония, с въображение и динамика.
„Разбрах, пише Любов Кронева, че никой няма да се окаже в гората по своя воля, натам го водят страхът и отвращението му от живота, понеже не се справя с него в малката си реалност, отесняла му е. А разказвачите на приказни истории, откакто свят светува, са знаели за гората тилилейска – онази зона на подсъзнателното, в която всеки е принуден да навлезе в един или друг момент, и колкото по-сложно същество става човекът, толкова по-гъста и заплетена е тази гора“.
