Eмисия новини
от 03.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Историческа несправедливост или шанс за паметници на културата е попадането им в чужди музеи

Ще успее ли Гърция да си прибере културни ценности след Брекзит

Това би създало опасен прецедент, смята историкът доц. Георги Николов

Гърция има претенции към колекция статуи от Партенона, притежание на Британския музей. На снимката: Посетители разглеждат експонатите, известни и като "статуите на Елгин", 19 февруари 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на февруари излязоха публикации, че Гърция си иска скулптурите от Партенона след Брекзит и разговори за това са започнали.

Според доцент Георги Николов от Софийския университет, успех на Гърция в това начинание би довел до създаване на прецедент и за България.

За плановете на Гърция да си поиска скулптурите от Партенона след Брекзит съобщи преди близо месец британският вестник „Таймс“. Надежда привържениците на тази претенция намират в споразумение между Обединеното кралство и Европейския съюз за връщане или компенсация на незаконно иззети културни ценности. Коментира се, че условието за връщането им може да стане част от проекта за търговско споразумение между Великобритания и ЕС. 

"Таймс" разказва, че Британският музей приветствал всички ангажименти по борба с незаконната търговия с древни ценности и дори бил готов да сътрудничи, за да бъдат открити всички обекти, които попадат във Великобритания незаконно. 

Доц. Георги Николов  Снимка: БГНЕС

Според историята, античните статуи на Партенона са попаднали в прочутия музей, след като Лорд Елгин е поръчал те да бъдат свалени от стените на светилището в Атина. Според специалиста по средновековна история от Софийския университет доц. Георги Николов, историческите сведения не са достатъчни, за да си получи Гърция обратно това, което иска.

„Моите наблюдения от световната практика показват, че подобно нещо е невъзможно да се случи. В годините или вековете назад, когато английски пътешественици или учени са закупили определени предмети, това е изнесено по законен път. И фактически сега неговото връщане е невъзможно. Подобни действия, ако се предприемат от всички държави в нашия регион, да не говоря за Египет, би трябвало да се опразни и Бритиш музеум, и Лувър, и Ермитажа. И да не остане нищо. Това са неща, които по стечение на съдбата са попаднали на това място, в British Museum”, коментира пред БНР историкът.

По тази причина и България според доц. Николов не би могла да иска връщане на ценности в рамките на търговско споразумение между ЕС и Великобритания.

„Там на никой предмет не пише „това е донесено от България”. Аз казвам - не знам, защото може и да има нещо, а може и да няма нищо”, посочи доц. Георги Николов и пример с монета на Цар Иван Александър..

„Някой английски моряк вероятно е участвал в експедицията на граф Амедей Савойски през 14 век по българските земи. Така се е сдобил с тази пара.”

Фототипно издание на Лондонското четвероевангелие Снимка: БГНЕС

Затова и прочулият се като „Лондонско четвероевангелие“ средновековен ръкопис от времето на Цар Иван Асен би трябвало да остане в Британския музей. Преговори за връщането му в България не са на дневен ред. Георги Николов обяснява, че намесата на лорд Кързън преди векове може би дори е спасила документа.

„Четвероевангелието лорд Кързън го е придобил през 1849 година в манастира „Свети Павел“. Той казва, че игуменът му го е подарил. Според други хора той го е закупил, но така или иначе той го е спасил, защото няколко десетилетия по-късно библиотеката на този манастир изгаря. Това е по примера на една латинска поговорка …sua fata libelli es - всяка книга има своя съдба. Щом това Четвероевангелие е попаднало там - на Света гора, там му е било мястото. Но след като и монасите са се отървали от него, или са го продали, или са подарили, както и да е – то е попаднало на още по-добро място, в един от най-добрите музеи и британската библиотека. Така че грижата за него е подходяща. Знае се, че е българско”, изтъква историкът.

Български учени неколкократно са били в досег с културната ценност. През 20-те години на миналия век това са Петър Гудев и Богдан Филов. По-късно, през 70-те години Людмила Живкова инициира двуезично издание – на български и на немски. Преди 2 години пък е излязло пълно фототипно издание, което е достъпно в библиотеките. Ако много го интересува, човек може да си го закупи.

Георги Николов е убеден, че в изследователските среди вече има достатъчно дигитални инструменти, с които дори и от разстояние историците могат да работят пълноценно с архивни документи и артефакти.

Снимка: БТА

„Практиката от последните десетина двайсет години даже е всичко да се дигитализира, така че да не се пипат ръкописите. Това е почти в цяла Европа и България се работи в тази насока. И само при изключителни случаи, със специална температура, в специална стая, ако има нещо да се изследва, човек може, така да се каже, да работи „на живо“ с ръкописите.” 

А това означава, че притежаването на всяка цена на определени документи не е нужно. Ако Гърция все пак успее да върне свои антики от Британския музей, това би създало опасен прецедент и за България, опасява се доцент Георги Николов от Софийския университет.

„Те търсят прецедент. Още повече, че те имат известно лоби в Англия и в научните среди и се надяват по този начин да го добият. В случай, че гърците постигнат нещо в тази насока, това би имало опасни последици и за нас. Те настояват за някои ръкописи, които се намират в България, да им бъдат предадени. Това искане на Гърция няма да стигне до никъде. Мисля, че ще бъдем свидетели, ще се разиграе някаква сценка, ще се пошуми по медиите и с това ще приключи.”

България няма планове да поставя въпроса за връщане на ценности в рамките на търговски преговори между Великобритания от ЕС, който продължават въпреки ситуацията с коронавируса. Това става ясно от два отговора на институции, които „Хоризонт“ потърси за позиция. От Националния исторически музей обясниха, че не са обсъждали дали да искат връщане на ценности.

Министерството на културата сега се занимава с последиците от коронавируса върху артистичния живот в страната. От институцията допълват, че България има споразумения за сътрудничество при връщане на незаконно иззети културни ценности. Директиви на ЕС също уреждат реда на връщане на незаконно изнесени ценности.

Част от колекцията от Партенона в Британския музей  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Гърция постави въпроса за връщането на ценностите си от Великобритания и преди три години, когато страните от ЕС трябваше да ратифицират решението за Брекзит. Усилията на южната ни съседка за връщането на артефактите от Партенона е национална политика от над 35 години. За доцент Георги Николов от Софийския университет въпросът не е дали трябва на всяка цена страната ни да връща ценности, а дали има създадено отношение към тях.

„Аз като учен мога да преценя кое е ценно и аз не съм като шопа, който иска непременно да го пипа. Да каже: „Ето, щом го пипна, значи го има. Иначе го няма.“ Ако направите едно допитване, сигурно 90% от хората ще кажат, че ние трябва да си върнем костите на цар Самуил на всяка цена. Подчертавам - на всяка цена. А част от учените казват, че това не трябва да става на всяка цена. Когато тук беше „донесена” Историята, Зографския препис на Паисий Хилендарски и настъпи една нечувана радост. Около Националния исторически музей, който тогава беше в Съдебната палата, се изви опашка, като Дунавско хоро, да гледа тая история. Аз бих попитал: колко от вас, дето я гледате, сте прочели? Тя е ценна с това, което пише там, а не като предмет, като фетиш, който трябва да пипаме.”

Темата е разгледана в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от