Панков предлага нов поглед към познати теми, забърквайки елементи на постпопарта, класиката и знаци от градската култура.
„Това е играта – като една линия, която представлява доста увлекателна игра за изкуството. Тези препратки, тези интерпретации. Аз се занимавам от около 10 години точно с тази линия“, разказа Панков пред "Хоризонт".
Той разглежда изкуството като част от попкултурата. „Когато отидете в някакъв музей, е пълно с всякакви материали – фланелки, каталози, чаши, всичко. Той се използва, Леонардо, като някакъв бранд, разпознаваем.“ Това според артиста не е точно девалвация, а по-скоро доближаване на изкуството, което не остава само в музеите.
Така Йордан Панков посяга към познати образи и сюжети, „ползвайки техниките, вкуса, похватите, визуалния вкус, който днес съществува, който налага рекламата, модата.“
Панков отдавна е изкушен от трансформациите между старо и ново. Имаме ли нужда да преопаковаме всичко старо, а след това да го препрочитаме и преоткриваме отново?
„Това винаги е съществувало. Тези препратки - от античността всеки следващ етап се е заигравал, използвал предишните образци, в един момент ги отричат, в друг се възхищават и отдават почит. Тази връзка винаги е съществувала. Тази връзка, тази линия – с отхвърлянето, после отново възприемането, винаги е съществувала“, твърди творецът.
Всеки автор през годините е търсил начин да отхвърли нещо старо и да внесе нещо ново, смята Йордан Панков. „Това е не само в сферата на изкуството, това е в живота.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
