5
"Седим край мраморните маси и гоним болните гримаси".
С този стих е увековечено от Елисавета Багряна някогашното писателско кафене, едно от знаковите места в столицата открито преди 116 години, помещавало се в прочутата сладкарница на „Цар Освободител“.
След Първата световна война, този неформален кръг на българската интелигенция се превръща в постоянно място, където се взимат и връщат ръкописи, обсъждат годишните литературни награди, подготвят събранията на Съюза на българските писатели, коментират политическите и културните събития.
През някогашното писателско кафене до липсата на места, където да се събира днес артистичната бохема гости по темата в „Нощен хоризонт“ с Боян Ангелов, председател на СБП и Добрин Добрев Финиотис, организатор в дом-музейна експозиция „Дора Габе“, София.
Официалното откриване на „Дом Дора Габе“ се състоя на 18 януари 2024 г.
На събитието водено от Добрин Добрев Финиотис – уредник, който е от града на Дора Габе – Добрич и добре познава родния край на поетесата, той изрича признанието: „В сълзата на най-красивите добруджански цветя, в зеницата и в полета на жерава, в душата на всекиго от нас остана светлината на Дора Габе! Последната моя паметна среща с нея беше на Международната асамблея „Знаме на мира“. Благодаря за тази щедрост на съдбата, че ми дари докосване до една от големите съвременни поетеси – Дора Габе“.
"Домът живее, това е и желанието на СБП, в този дом да има и млади писатели, и по-възрастни, да се чете и пребъде словото, каза Добрин Добрев Финиотис.
"В завещанието си Дора Габе е записала, че иска този дом да бъде дом за младите хора, за младите писатели, и освен Литературния дамски състав Клуб - "Дора Габе", там веднъж в месеца ще заседава редакционната колегия на списание "Пламък", което е наистина списание за младите писатели и се надяваме писатели- студенти, писатели-ученици да посещават Дома. Да се изнасят часове по български език и литература и някои неща, които ги няма в учебниците по Литература и в Христоматиите, да им бъдат показани от учителите, от колеги от Съюза на българските писатели, сподели за "Нощен Хоризонт" Боян Ангелов.
Поетесата Елка Няголова, също родена в Добрич, познавала приживе Дора Габе, сподели в „Нощен Хоризонт“ свидни спомени за поетесата, призната за една от големите европейски писателки – автор за възрастни и деца, преводач, представител на България в международни организации.
Боян Ангелов (Боян Ангелов Иванов) е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е гимназия в родния си град през 1973 г. През 1980 г. завършва специалностите философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио, в Българската академия на науките. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат на тема „Влияние на античната философия върху Българското възраждане“. Боян Ангелов е автор на 33 поетични книги на български език. Автор е на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост. Боян Ангелов е носител на: Голямата поетична награда „Полет“ на Международния литературен фестивал „Духовност без граници“ с участието на поети от близо 20 държави - 2021 г. Награда „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност за творец с висок престиж и обществено признание в областта на културата и на множество международни литературни награди. Боян Ангелов е избран за член на Съюза на словашките писатели – 2018 г.
Добрин Добрев-Финиотис е роден на 26 ноември 1972 година в град Добрич. Ученик на добруджанската легенда Верка Сидерова, която първа открива таланта му. Най-напред пее в студиата на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци /Добрич/. От 1986 г. живее в София. Лауреат на радио София -1988 в конкурса „Родна стряха“. Завършва училище в София, след което учи в УНИБИТ - София, специалност „Културно историческо наследство“ при Проф. Ваня Добрева, Носител на наградата „Владимир Башев” на вестник „Пулс” (1988), пише във вестник „Средношколско знаме” по препоръка на поетесата Лиляна Стефанова, вестник „Пулс”, вестник „Добруджанска трибуна”, „Словото“ и други издания. Певец на Добруджа. Издирва и записва над 100 песни от Добруджа във фонда на Българското национално радио и телевизия. Песните му са издадени на компактдискове, като някои от тях са притежание на Радио Бейрут, Московското държавно радио, Националното радио на Кипър. Записва първите си песни за фонда на БНР през 1991 година с оркестъра за народна музика на БНР. Автор и Водещ на различни фолклорни радиопредавания през годините в радио „Веселина”, радио „Експрес”, радио 99 - София, радио „Пазарджик”. Прави авторски предавания и по БНТ. Работил е във Народния театър “Иван Вазов”, Театър “Искри и Сезони”/София/, НАТФИЗ, Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, София. Солист на Държавен ансамбъл “Пазарджик” и редица културни институти. Пише стихове от дете. През 2016 г. издава първата си стихосбирка “В Родината ми топли пепелта”, а през 2019 г. Книгата “Разпалени въглени”-Спомени .Разкази. Публицистика. От 13 години живее в Кипър. Преводач от гръцки език. Член на СБП. Създател и директор на Българския културен център „Багряна“-Лимасол, Кипър.
Още по темата в звуковия файл.
