Премиерен концерт-спектакъл "Любовни народни песни" на Нина Николина в Sofia Live Club на 16 февруари.
Етно-джаз формацията ще представи нов репертоар, специално съобразен с Деня на влюбените Свети Валентин. Прецизно и с вкус, музикантите са подбрали любовния репертоар, а народната песен като че ли най-добре и поетично описва любовта – омайната, щастливата, споделената или пък изпепеляващата, неосъществената, трагичната… В програмата са и две любовни песни от Балканите – Албания и Босна, които Нина Николина ще изпълни с оригиналните им текстове на съответните езици. Ай-ай, ами Трифон, родният ни светия? Дано има и някоя чаша наливна мелодия от бъчвата на дядо. Вносният – Валентин, е ясен, повлякъл всичките му там сълзливо-романтични предимно дамски аксесоари и очаквания за радости... 14 февруари може да е световният празник на любовта, но ние на Балканите, както винаги, имаме собствено мнение. И понеже не всички са длъжни да се обичат, пък и много рядко любовта е щастливо състояние, по тези географски ширини сме си изобретили алтернативен начин на празнуване вместо раздаването на валентинки – разхождаме чар с изпитаното старо задружно напиване.
Спектакълът "Любовни народни песни" следва тенденциите на проекта "Джаз и традиции" – песни, интерпретирани в актуални музикални жанрове с джазово, фънки, ар-ен-би и електронно денс звучене. А Нина тънко вие, фино пипа и напипва много настроения. Тя опитва – и съумява!, да проектира фолклорната традиция адекватно към модата на деня чрез изискванията на съвременните технологии и така актуалното електронно звучене. Когато интерпретира поредния шедьовър от саундтрака на България, тя влиза в идеята къпана – с чисти ръце и сърце. Затова и след нейното изпълнение предвидимото ни фрасва в носа с другия си смисъл.
По време на всяка среща с публиката Нина надгражда и чисто образователно – превежда текстовете с диалектните им форми, разказва митове и предания. Във формацията са виртуозите Калин Вельов – барабани и перкусии, Мартин Ташев – тромпет и вокал, Ясен Велчев – клавишни и Таня Първанова – вокал. Фолклор от бъдещето? Да, може да се каже, че такъв музикален стил съществува, въпреки че го няма в енциклопедиите (засега). А го няма там, тъй като той – фолклорът от бъдещето, се дефинира (а после сам и предефинира, ставайки алтернативен) от не толкова отдавна. Уникалното му е, че направлението е типично българско, от една страна, малко или повече като реакция – съгласие и/ли пък несъгласие с песента на Балканите, от друга, но най-важното е, че музикалната смес от модерни звуци и похвати с вековната традиция на региона се превърна в тържество на метафората за световно, глобално звучене, чийто шейкър е добре дошъл за експеримент – с която и да е мелодия или ритмика от който и да е край на Земята. И за да не звучи сложно – въпреки че процесът е наистина сложен (и априори, и апостериори), да обобщя простичко.
Фолклорът от бъдещето превежда фолклора от миналото на актуален нотен език, говорим днес, но достатъчно приспособим, разбираем и наложен, за да бъде смислово и идейно адекватен и спрямо утрешния ден. Фолклорът от бъдещето е намерено в превода съкровище, което с годините (вековете) ще става все по-ценно и по-ценно на сриналата се – и у нас, и по света, фондова борса на ценностите. Да, да, знам я тая опорка, свъсила устни днес, че всеки, който се кефи на фолклора у нас или въобще под някаква форма на традиционализъм и патриотизъм, е парекселанс русофил, рашист и путински пропагандатор. Ама – нъц!
Лично аз нямам и йота колебание – залагам на българското. Баба Дора ни чака на двора (на два стола) в Северна България, а Нина Николина – в Sofia Live Club на 16 февруари.
