Специализираната столична галерия "Графикарт" показва нова самостоятелна изложба "Графика" на големия български художник проф. Иван Димов от 28 февруари до 31 март 2024 година. Експозицията включва близо 50 от най-добрите графични творби на автора, ненадминат майстор на акватинтата.
Проф. Димов е един от най-талантливите и значими български графици. Той е първият, който включва цветовете в печата на графичната техника акватинта, използвайки ярките цветове, които стават негова запазена марка.
Иван Димов има зад гърба си повече от 60 години път на професионален художник, работещ неуморно в полето на рисунката, живописта, илюстрацията, акварела и графиката. Организирал е десетки самостоятелни и групови изложби, получил е редица български и чужди награди. За него има две внушителни монографични издания, няколко каталога, самият той е създал стотици илюстрации, сред които блестят ненадминати постижения като тези за "Пет приказки" на Валери Петров и др. Професор в НХА, за Иван Димов и за изкуството му са писали големи писатели като Йордан Радичков, Валери Петров, Георги Мишев, Георги Господинов и др., както и мастити изследователи на изкуството, сред които Ружа Маринска и Чавдар Попов.
Проф. Иван Димов поставя "споменът" на важно място в свето творчество. Той е израз на нашето минало, настояще и бъдеще и ни зарежда, за да можем да творим и да създаваме. Всички вървим към него и го съхраняваме, за да оцелеем в трудни времена.
Изложбата "Графика" ще ни "разходи" из спомените на този приказен художник. В своето творчество, не само в графиките, но и в живописта, той разказва приказки и пресъздава сюжети от своето детство в село Маломир, от спомените за семейството, баба и дядо, за нивата, животните и любимата родина. Иван Димов ни пренася в един идеалистичен свят, където рода и родното са на пиедестал, даващи сигурност и любов.
Както изкуствоведът Ружа Маринска споменава в предговора на двуезичният албум за творчеството на проф. Иван Димов: "И в тази необятност, в безредието на световния ред все едно се очертават островчета особена човешка материя, места, в които доброто има шанс и идеалното не е измислено. В този смисъл симптоматично е обръщението на художника към Златю Бояджиев … Като си спомня за Златювата трапеза и като запазва в картината си част от неговите образи и атрибути, Иван Димов потвърждава и своето верую за тази изначална ценност и духовна упора."
Поглеждайки в творбите на проф. Иван Димов все едно виждаш разпилени фрагменти от спомени, много образи на различни места върху графичния лист, но колкото повече се вглеждаш толкова повече те се подреждат пред очите ти и виждаш как образуват една приказна история. Около малкото момче има гигантска пеперуда или каруца без коне, риба плуваща в безкрая, дърво, стълба, прозорец… Символиката на всеки предмет в неговите творби разказват част от история, която се разгръща с всеки поглед. Иван Димов си остава момчето от село Маломир и това е неговият творчески път, да пресъздаде по съвременен начин детския спомен на възрастните, които са забравили какво е да си дете.
