Истинска ли е вярата във възкресението, ако го има? Защо чудото буди твърде различни, дори странни реакции? Въпроси за цветовете на хората повдига черно-белият "Гражданинът светец", грузинското предложение за "Оскар" с българско участие, което стана част от програмата на "София Филм Фест". Лентата е снимана от Крум Родригес, а режисьорката Тинатин Кайришвили (за която това е трети филм) е в международното жури на фестивала.
Жителите на миньорско селище, неясно къде и кога, имат покровител.
Скулптура на разпънат на кръст мъж се извисява над централния площад. Свалят я за реставрация, но изведнъж фигурата изчезва. За сметка на това се появява мистериозен непознат човек от плът и кръв, който много прилича на покровителя. Алегория, притча или нещо съвсем различно е филмът? В "Изотопия" поговорихме с Крум Родригес, на когото "Гражданинът светец" вече донесе престижни статуетки от международни кинофоруми. Последна бе номинацията за наградата Spotlight на Американската асоциация на операторите, най-старата професионална организация на кинооператори в света.
Поредно признание за Крум, който работи в киното повече от 20 години. "Операторът трябва да е много работливо животно", хем се шегува Родригес, хем е напълно сериозен. Спомня си думите на художествения ръководител Венец Димитров, който посрещнал курса му в НАТФИЗ с думите: "Операторите са винаги в кухнята на киното, обаче не само в кухнята, ами са седнали върху горещия котлон на печката." Разбира се, на печката има няколко котлона, така че компания правят и режисьорът, и сценаристът, и актьорите в главни роли.
Казват, че Венец Димитров учи студентите като показва грешките си, а не се самоласкае, колкото и добра работа да е свършил. "Много интересен, интуитивен преподавател беше, психолог. Познаваше всеки един доста добре и знаеше към всеки как да подходи", спомня си Крум, но отрича интуицията, с която действа на терен, да е прихваната от Димитров. "Тя не се прихваща. Или си готов да гориш на котлона или не."
16 дни Крум Родригес гори в снимките на "Гражданинът светец". Когато приключват, има хем приятното, хем тъжно усещане, че не му се снима нищо друго. "Усещането е породено от преживяването, а преживяването е процес на работа с определени хора и, разбира се, върху конкретен филм. Ако успяваш да получиш удоволствие от това общуване и в работата си с тях е напълно нормално в края на снимачния период да не ти се иска това да свършва."
Нежеланието бързо да прелистиш страницата и да продължиш напред с нов проект Крум си обяснява с достигането на момент, в който операторът се припознава в току-що заснетия филм.
Това съвсем не означава, че филмът е хубав, уточнява Крум. "Може да се чувстваш приятно и да си работил пълноценно за теб самия, а пък филмът да не се получи." Не признава да е имал такива филми, но е имал подобни ситуации.
"Гражданинът светец" е и за вярващи, и за неверници. "И едните, и другите стигат до едни и същи изводи накрая", предполага Родригес. Като оператор работи със светлината. Тук тя има метафоричен смисъл, но е и буквално предизвикателство, защото разказ за миньорска общност се снима и под земята.
"Всички кадри под земята са заснети в истински, функциониращи мини в Грузия, в по-голямата си част с истински миньори, има доста натурчици във филма", обяснява Крум. Допълва, че операторите са практични хора и на снимки не разсъждават философски. Разсъжденията са преди началото на снимките, когато са обсъжданията с режисьора, когато се търсят правилните решения на поставената задача. Преди снимки си поетичен, по време на снимки – прозаичен, смята операторът.
"Гражданинът светец" е черно-бял по изрично желание на режисьорката още преди да прати сценария на оператора. "Не ми е обяснявала защо, но си спомням, че когато прочетох сценария, разбрах защо иска да е черно-бял. Това е интуицията, за която говорихме. Прочитам текста и си казвам: "Да, защо пък не!". Мина, миньори, впоследствие гледах и локациите. Пращаха ми снимки от Грузия, красиви локации и си ги представих в черно-бяло. Всъщност в началото изглеждаха добре и цветни. Даже имаше момент, в който ѝ казах: "Ти сигурна ли си, че искаш черно-бяло да снимаш, защото цветно също изглежда добре?". Но Тинатин Кайришвили е убедена в решението си.
А как операторът извайва истински характер и убедително състояние на екран, ако характерът е измислен, а състоянието – изиграно?
"Това може и да идва от оператора до някаква степен, но най-вече идва от връзката между оператора, режисьора и актьорите. То е сложен процес, понякога необясним."
Освен това невинаги всички разбират дали са се справили или не. "Това го има много често. На мен ми се е случвало. Случва се да го снимаш, да останеш с усещането, че е станало, а то да не е, но го има и обратния ефект. Да снимаш нещо и да останеш недоволен, впоследствие го виждаш и се оказва, че грешно си мислил. Странно е. Предполагам, че няма да си го обясня никога."
Затова успех за Крум Родригес е да провокира емоции у зрителите. На терен обаче гледа да е невидим, не общува много с актьорите, освен ако не е необходимо. "Трябва да уважаваш актьора и неговото пространство, да създадеш условия, така че актьорът да си свърши работата."
Урок, който Крум научава за две десетилетия зад камерата. Преди това, като млад и зелен, работи в плетачен цех и като кабелист в телевизия. И от двете места му остава разбирането, че е част от работническата класа. "Възприемам себе си като работник", защото и в творческата работа трябва най-вече да се работи и то здраво.
90-те са и годините, в които в съзнанието му се натрупват страшно много и различни образи от модерните някога VHS касетки: от южнокорейски екшъни до голямото арт кино. Крум си спомня всички тези филми като "събития". От много от тях помни кадрите, не толкова сюжета.
Собствените си стари филми гледа, но понякога. Вярва, че заживяват свой живот, след като излязат на екран. "В един момент спирам да го възприемам като филм, който съм снимал, а гледам на него по-обективно. Докато работиш си много в процеса, имаш странични емоции по отношение на филма и го гледаш по-субективно, но като мине време гледаш по-реалистично. Не е лошо да мине време, за да разбереш дали филмът се е получил или не."
Засега няма стари филми, които Крум иска да заснеме по коренно различен начин, но признава че има такива, които би "попроменил".
След "Гражданинът светец" Крум Родригес снима "Майка" на Зорница София, а после и румънско-българския "Предупреждението", чиято световна премиера е на "София Филм Фест". Действието се развива в румънската столица Букурещ по време на протести. "Във филма се разказва за момче, което попада в тези протести, снимайки с камера това, което се случва. Попада съзнателно там, но случайно бива заловен от полицията. Една част от действието се развива преди полицейския участък, друга се случва в участъка, в килия."
След Грузия, Кения и Румъния Крум се завръща към България и работата с Майя Виткова-Косев, с която – също като със Зорница София, има няколко филма. Последната им лента се казва "Един месец" и в момента се монтира. Очакваме и нея на голям екран с нетърпение!
Цялото интервю с Крум Родригес чуйте в звуковия файл.
Изображения в публикацията: кадри от официалния трейлър на "Гражданинът светец"
Снимка от студиото на "Хоризонт": Лора Търколева
