За неговата поезия казват, че е заредена не само със съдържание, но и със смисъл.
Наричат го споделящият поет, нецентриран в своето его, майстор на детайлното и експресивно описание. Ивайло Терзийски е като от друга епоха, връща читателите назад във времето и гледа много напред, където малцина могат да прозрат бъдното.
"Хубаво е човек да си мисли, че нещата които прави, ще имат по-дълго ехо, но не трябва и да се заблуждава и да лежи на това ухо - според мен човекът и творецът трябва да живее и твори за деня, да се наслаждава на момента и на живота!
В България камък да хвърлиш ще падне на главата на някой поет. Има толкова много талантливи поети, творци, българи с международни награди, а аз смятам, че съм така добре приет зад граница, заради моята непосредственост, сподели за "Нощен Хоризонт" Ивайло Терзийски.
Той е български автор, роден в Плевен, живял и работил в Силистра, чието постоянно местожителство днес е в Лондон, Великобритания.
"Дали ми липсва България - България, това са приятелите, които не престават след 15 години да показват своята обич и загриженост, да ме подкрепят и споделят не само радостите ми, но и трудните моменти, допълни поетът.
Многократно награждаван в конкурси, негови стихове са помествани в престижни литературни издания като „Пламък“, „Везни“, всеславянска антология „Словоприношение“ и др.
„Отиват си любимите жени“, защото има "Сърце в ремонт", а всичко е "Същност" извън "Тропосване на мъглите". Това са част от заглавия на стихотворения в новата поетична книга "Билет за панаира на тъгата" на Ивайло Терзийски, която предстои да излезе на книжния пазар тази година.
"Моята поезия е като един мой дневник на любовното чувство - тя разрива по-голяма част от живота ми.
Тя е като страданията на грешния Софроний - ("Житие и страдания грешнаго Софрония"- автобиография на Софроний Врачански- бел.ред.) - повечето стихотворения отразяват и терзанията ми, и радостите ми в любовта, разкри още Терзийски.
Новата си поетична книга "Билет за панаира на тъгата" Ивайло Терзийски определя като стихове писани на "прага на раздялата". Книга, която показва истинския негов Аз - с неговата сила и уязвимост.
"И не е задължително това да е във всички радяла с любима жена. Макар че, в повечето случаи е точно така. Може би има стихове за радяла със самия себе си, със старото си аз...
И смятам, че точно поезията ми е помагала през целия ми живот, защото съм смятал, че чрез поезията мога да прехвърля мост към другите, мога да изисквам много повече към мен самия като отношение към другите.
Поезията сама по себе си ме задължаваше да бъда добър. Поезията е една неизлечима носталгия по доброто, по опиянението от живота и по болката, която лекува, но и която озарява света ни, за да погледнем на него с по-добри очи, обобщи Терзийски.
Ивайло Терзйски е роден на 11 юли 1970 г. в Плевен, но израства в Силистра. Завършва Русенския университет - филиал Силистра, след което работи като журналист на свободна практика в изданията „Силистра-Спектър“, „Дръстър“, Успех" и в отдел „Култура“, община Силистра като главен експерт . През 1994 г. издава първата си стихосбирка „Манастир за душата ми няма“. Между 1997 и 1999 г. ръководи кръжок за средношколско творчество „Мастилен чадър“. Следват поетичните му книги „Отмини ме, любов“ (1998) и „Колкото, толкова“ (1999). През 2000 г. е сред основателите на литературния кръжок „Реката“, като е редактор на алманаха и антологията, издадени от творческата формация. Сред инициаторите е на националния конкурс за поезия „Любовта е пиянство или пиянство от любов“. През 2002 г. излиза книгата му „Жена нависоко“, а през 2008 г. издава стихосбирката „Сълза под крило“. От 2008 г. живее в Лондон, като работи в градското метро. През 2018 г. издава последната си стихосбирка „Сърце в ремонт“. Творби на Ивайло Терзийски са публикувани в множество печатни издания, сред които „Пламък“, „Везни“, „Знаци“, „Словото“, славянската антология „Словоприношение“. Има над 30 национални награди за поезия.
Още по темата в звуковия файл.
