Българските земеделски производители са доста иновативни. Една от причините е, че я няма тази наследственост, характерна за по-старите пазарни икономики, където синът вижда как е работил бащата и се придържа към този начин на работа.
Българските агропроизводители са предприемачи и са много отворени за нови решения. Това се използва и от чуждестранни компании, които прилагат свои нови продукти експериментално първо в България или Румъния, например.
Това каза пред БНР-Радио София Иво Куманов, предприемач, участник във Втората Академия "Иновации в агробизнеса". Тридневният форум продължава до 28 март в НДК, а БНР-Радио София е с мобилното си студио в клуб „Перото“.
"Преди няколко седмици България зае лидерски позиции в Европа в сферата на автоматизацията като създаде закон, който урегулира използването на дронове в земеделието. Днес те са роботи с изкуствен интелект с възможности за екологично използване на пестициди и за прилагане на биопродукти."
Преди 21 години, когато Иво Куманов е на 18. С брат си основават компания, която става пионер в предлагането на решения за прецизно земеделие на българския пазар и предоставя зaтвopeн циĸъл, включващ coфтyepeн решения, лaбopaтopнa дeйнocт и предлагането на оборудване и машини.
Първото решение, което намират е за дигитално измерване на земеделски площи чрез функция на GPS приемници за пътешественици. Тогава много хора изоставят големите дървени пергели на полето и търсят продукта на братята. Преди 9 години Куманови откриват първия в България обучителен център по прецизно земеделие. До момента са обучили над 1500 кадри – „на полето, а не на теория“.
Търсят партньори в чужбина. Участват в програмата за магистратура по "Дигитализация в земеделието" на Аграрния университет в Пловдив.
"Днес в България има десетки хиляди трактори и комбайни, които са полуавтономни, тоест насочва се в дадена посока машината и се пуска волана. Тя се управлява автоматично с джипиес система“, допълни Иво Куманов.
Компанията му вече има контакти и продажби в много страни - Румъния, Италия, Украйна, Великобритания, включително и в ЮАР, където земеделците нямат никакви субсидии и са отворени за всякакви иновации.
Като продължение на системите за прецизно земеделие е и лабораторията в София. Целта е да не се прилагат торовете навсякъде еднакво, а според състоянието на съответната почва. Вече имат поръчки за анализ на почвени проби от доста други страни.
"България има страхотен потенциал за развитие в земеделието, но имаме нужда от социален консенсус, а не разделение и заклеймяване на сектор", отбеляза още Иво Куманов.Чуйте разговора на Лили Големинова.
