2
Вълнуващо е да пътуваш, но се получава амортизация на няколко години. Явих се на прослушване за Куала Лумпур, в 2005 започнах в Малайзийския оркестър - последното нещо, което може човек да си представи там. Идеята на "Петронас", които строят известните кули, е във фоайето между тях концертната зала да има свой оркестър. Благодарение на финансовата им помощ, имах 13 години, изпълнени с невероятни възможности. Трябваше ми да се аклиматизирам, сега в Япония обратно се аклиматизирам към 4 сезона.
Много бавно се влиза в един оркестър в Япония. Самото прослушване е отворено за всички желаещи. Няма селекция и процесът е много дълъг. На моето сме били 67 камдидати и за втория остават малко кандидати. Финалът е след две седмици свирене със самия оркестър, изпълняват се 3-4 различни програми, бяхме останали двама. Членовете имат месец и половина да гласуват. Оркестърът се подпомага от Yomiuri - собственици на най-издавания вестник в света и на най-известния бейзболен отбор.
За Токио нищо не е преувеличено. Едно разстояние от 40-60 км да отидеш на работа е най-нормалното. Животът е много по-различен от Европа, трудно е да се организира всекидневието, трябва да имаш стратегия за седмицата. Концертният живот е много интензивен, само в Токио има 7 симфонични оркестри, всеки има собствена публика, свързана с неговите традиции. Много е интересно, научаваш физиономиите на хората в залата, някои ходят на всички представления - един и същи човек, на едно и също място, всеки ден слуша "Танхойзер".
Концертът на 12 април го готвя като проект много отдавна - да се представи флейта, арфа и виола. Звукът на флейтата по времето на Бах е бил много по-мек (слушаме го). Преходът от Бах до Дебюси се получава много плавно с арфата. Хем има елемент на изненада, хем има голяма разлика в епохите. От Бах баща и син, през Рамо - връзка с шедьовъра на Дебюси, Соната за флейта, виола и арфа, написана първоначално за чембало."
