Това обяснява в интервю за БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
Годишно болестта се отключва при между 900 и 1000 души у нас. Освен генетичния фактор, влияние има и средата.
Заболяването започва в юношеска и млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие от живота. При мъжете протича по-тежко. Най-често срещана е параноидната шизофрения, уточнява специалистът.
"Около 50% от болните с шизофрения не се лекуват системно. Това е и поради естеството на заболяването – те не приемат факта, че това е болестно състояние и трябва да взимат медикаменти, като голяма част от тях – до живот", изтъква проф. Миланова. Това е особено валидно за острите фази на заболяването, което протича на тласъци, допълва тя.
Модерното лечение е достъпно за повечето болни у нас. В последните 20 години има много голям напредък в лечението, казва проф. Вихра Миланова.
"Лечението с медикаменти се поема изцяло от държавата."
За голяма част от болните с шизофрения се налага да получават и болнично лечение, отбелязва психиатърът.
Колкото по-рано се постави диагнозата и започне лечение, толкова по-добра е прогнозата, подчерта тя. По думите ѝ, хората с шизофрения имат приблизително 20 години по-кратък живот от останалите.
Най-добре е болните с шизофрения да получават непрекъсната грижа – медикаменти, социална подкрепа, психологическа– нещо, за което обществото все още им е задължено, коментира проф. Вихра Миланова. Тя е категорична, че "няма достатъчно извънболнична грижа, която да ги подкрепя".
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
