Доминик Милър, цар на акордиката и синкопа – импровизационна многопластова музика, която тренира ушите за по-правилно възприемане на трудното, но истинско съвършенство. Синонимът на този музикален оригинал е Китара. Един от най-нежните, елегантни и изтънчени майстори на този инструмент. И чак след това – първа жица и бендлидер на вездесъщия Стинг, а не обратното, както медиите - не само у нас, но и по света, си умират да обозначават този човек. Но той е не само факир на струните, а и бляскав композитор и аранжор, автор... Точно такъв го очакваме в Sofia Live Club довечера, когато ще представи 15-ия си солов албум "Vagabond". Именитият гост пристига със собствена формация и както обикновено, около него са изумителни студийни и сценични лъвове, всеки от които свети със своя собствена и неотразима светлина.
Доминик Милър все така не сваля поглед от душата на човека, а своите наблюдения изразява само и единствено с ноти и хармонии, без думи. С безупречно разпознаваемата бленда на своята китара. "Това е албум с песни. Исках да разкажа няколко кратки истории – заглавията в него са осем. Произведенията са като песни, само че без текст. Пожелах да ги изградя с песенна структура."Vagabond" е кулминацията на целия ми музикален опит досега – толкова богат, най-вече в областта на песенното творчество. Работил съм с много автори на песни, освен в инструменталната музика", разкрива Милър.
Дискът е очарователна симбиоза от джаз, алтърнатив поп, акустичен фолк, съвременна класика и латино елементи. Пиесите комбинират всички тези стилове, създавайки нещо напълно ново – дори за своя създател, който много често изненадва меломаните не с отдавна доказаната си висша класа, а с това как точно този път ще изгради фамозните си звукови скулптури в действие. "Vagabond" е албум, пълен със слънце и поезия. Около Доминик вече не е дръмърът Ману Катче, а Зив Равиц. Той обаче не бива да бъде подценяван, тъй като има такава органична нехайно елегантна и устремена връзка с барабаните, че сякаш се е родил с палка в ръка и крак върху педала. Постоянен член във формацията на популярния израелски джаз пианист Шай Маестро, често свири и с тромпетиста Авишай Коен и в квартета на Лий Кониц. Басът е у белгийския майстор на плътната струна Николас Фисман, в компанията е и Якоб Карлзон – един от най-виртуозните и иновативни скандинавски пианисти. Аплодирахме го в афиша на "Пловдив Джаз фест" 2015-а заедно с правнучката на граф Толстой – обаятелната Виктория Толстой, с която са верни партньори на сцената и приятели в живота. На последно място, но не и по значимост, е кийбордистът Джейсън Ребело - от хората на американския барабанист Гидо Май, мегаиме от европейската и световната джаз сцена, драл кожи за самия Джеф Бек - мир на неспокойния му гриф.
Гледали сме Доминик и сам, и в трио, и с цяла банда, и разбира се, със Стинг – че и в комбина на Жилото със Шаги в Пловдив. С цялото ми извинение към всички от многолюдния бенд, които бяха на сцената, откроих партиите на китариста в какъв интелигентен контраст са с останалите. Но няма никога да забравя изпълнението на Милър с Бистришките баби. Почти припадна от удоволствие, удари две струни в началото и ги изслуша в захлас. Изпрати ги с думите "Тенк ю, лейдис". Ами да! Те са великолепни и велики дами на певческото изкуство. Сподели, че би искал да открадне красотата и на българската фолклорна музика. Не за друго, а за да може да служи по-вярно на това, което обича. После ни връхлетя дабъл хенда. Тази техника се нарича "Truco". "Роден съм в Аржентина - сподели Доминик, който на 21 март отбеляза 64 години – и като деца много обичахме да играем на карти и футбол, разбира се. В играта на карти труко най-важното нещо беше да лъжеш". Собствено аз изобщо не възразявам да бъда преметнат именно от този фокусник Доминик Милър, който е от малцината творци, които променят средата около себе си, а не обратното. Подготвям се за афро, джаз, фънк, рок и присъствие и харизма, които не срещам всеки ден.
Чуйте в звуковия файл.
