Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от миналото и ни е трудно да изработим визии за бъдещето си, каза пред БНР Терзиев, който е доктор и преподавател по културна антропология.
"Години наред това място зееше празно и напомняше за себе си именно с тази празнота. Програмата на Столичната община "Навън" за инсталации на съвременно изкуство в публичното пространство е най-продуктивният жест, който може да произведе отново смисъл на това място", коментира авторът в предаването "Хоризонт до обед".
Той разказа, че е искал това "да не бъде монументална структура, монумент, който недвусмислено събужда у нас определени чувства, предзададени от архитектите". Затова е създал хоризонтална структура, приканваща хората да участват в нея, а не да ги отдалечава.
"Не е плод на идеологическа работа. Това е произведение на изкуството, което приканва хората към някакъв размисъл."
"Не бих искал да съм автор на монументи, които имат претенции за вечност", посочи още Красимир Терзиев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
