Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за да си припишат заслугите от нея. Разбира се, това не спира опитите на нашите съвременни политици да си приписват подобни заслуги.
Могат ли българите да изчезнат в следствие на ниската раждаемост – разговор в "Нашият ден" за демографската криза в България, отвъд популисткото говорене и предизборната реторика с Благослав Михайлов, програмист и блогър.
Поне още няколко века България няма да изчезне дори със сегашните демографски тенденции, заявява Михайлов. Той обяснява, че тенденцията не работи линейно и в даден момент темпото на спадане ще се забави и ще се постигне стабилност. От дъното на раждаемостта през 1997 година, тенденцията се покачва.
Според коефициента на естествено възпроизвеждане (replacement rate) се полагат 2,1 деца на жена, за да може населението да се възстановява. "Демографията се променя толкова бавно, че наистина някой политик, ако предприеме мерки сега, те ще имат ефект не след 20, а след 40-60 години."
По думите на Михайлов днешната криза е резултат от Жан-Виденовата зима. "Тази криза, която сме изпитали 90-те години, е огромна част от това, което наблюдаваме днес. През 1996 година са се родили 50 000 деца. Днес се раждат горе-долу пак толкова. Ако нашето поколение трябва да възстанови популацията, трябва да се падат 4 деца на една двойка, което е прекалено много", казва гостът.
Спадът на раждаемостта е световна тенденция. Михайлов изтъква: "В Индия вече плодовитостта е под коефициента за естествено възпроизвеждане. Във всички държави се наблюдава тази тенденция, единственото изключение са страните в Африка поради голяма бедност."
Политическият наратив днес обвинява за демографската криза либералните ценности. Математиката сочи, че подобна взаимовръзка не съществува, заявява Михайлов. Той дава пример с Русия, която е много по-ограничена в традиционните ценности, но плодовитостта там е още по-ниска, сравнена с някои либерални държави.
Истинската причина за ниското ниво на раждаемост, според Михайлов, е индустриализацията. През 60-те и 70-те години в социалистическа България, в следствие на процеса на урбанизация и индустриализация, се наблюдава най-големият спад на раждаемостта в съвременната история на страната, разказва гостът.
Михайлов обяснява: "Когато едно общество се индустриализира, всяко дете изисква много повече инвестиция, за да стане пълноценен член на това общество и производител в икономиката."
Гостът още веднъж подчертава, че ценностите не определят това на каква възраст решаваш да имаш дете – в случая икономиката е фактор. Според Михайлов няма какво толкова да се направи в това отношение дори от страна на държавата. Тя трябва да помага на родителите, но същевременно няма как да се постигне експлозивен ръст на раждаемостта. Важното, по думите на Михайлов, е никой гражданин да не бъде спиран в желанието си да има семейство от икономически фактори. Но икономическите стимули не могат да бъдат основна мотивация в това да имаш дете, допълва той.
В обществото ни битува митът, че сред ромското население раждаемостта е прекомерна и скоро то може да измести българското по мащаби. Михайлов пояснява, че ромското малцинство също страда от демографска криза само по себе си, защото общността се развива макар и с по-бавни темпове. "Малцинствата удобно се използват, за да ни плашат, че ще бъдем заместени от тях, но това няма как да се случи чисто математически", казва Михайлов.
В края на разговора гостът подчертава: "Една държава с мащабите на България може да бъде фактор, ако се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството. Тази фиксация върху количеството е продукт на друга епоха."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
