В самото начало на своето първо председателство на Съвета на ЕС, освен вече обявените приоритети, България заяви ясно, че през 6-те предстоящи месеца ще направи последни стъпки и ще представи своята кандидатура за влизане в Европейския валутен механизъм ERM-2, двугодишният престой в който е задължителен за всички страни - кандидатки за еврозоната.
Това е съществена, макар и очаквана, еволюция на политиката на българските власти, които след 11 години членство в Евросъюза оставаха доста предпазливи по отношение на еврозоната и не правеха нищо по-конкретно за влизането в нея, въпреки че по силата на договора за присъединяването към ЕС страната е задължена да приеме еврото.
На какво се дължи новият устрем на София и какви са шансовете му за успех?
Българската икономика в последните 2-3 години, а и в следващите поне две според Световната банка, се развива доста добре с годишен ръст от около 4на сто. Инфлацията е под контрол и през 2017 г. достигна здравословните 2.8 процента след няколко години дефлация. Външният дълг на страната е под 30 на сто от БВП, бюджетен дефицит няма, има бюджетен излишък, обменният курс на българската валута към еврото е фиксиран и не подлежи на промени вече 20 години. Всичките тези индикатори са всъщност критериите от Маастрихт, изисквани за влизане в еврозоната. България си е „написала домашното”, както каза българският премиер Бойко Борисов по време не церемониите във връзка с началото на българското европредседателство. Какво мисли властта в София е важно, но още по-важно за влизането в еврозоната е на какво мнение са европейските институции, от които зависи крайното решение. В това отношение нещата са доста противоречиви. Няма сериозна финансова или икономическа международна институция, която да не смята, че мястото на страната е в еврозоната. На това мнение по-специално са Световната банка в лицето на нейния главен изпълнителен директор Кристалина Георгиева, както и Международният валутен фонд. В конкретния случай особено важно е да се разбере какво мислят в Брюксел за влизането на България в еврозоната. Благосклонно настроеният към страната и лично към нейния премиер Борисов председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер неведнъж е казвал, че мястото на страната е в еврозоната. Той не пропусна да подчертае това още веднъж по време на проявите около поемането на европредседателството от София. „Още съвсем малко ви трябва”, отбеляза все пак Юнкер.
Международните политически наблюдатели и финансови експерти са обаче доста по-пестеливи в хвалбите си за България и доста по-предпазливи относно шансовете да бъде допусната до еврото. И те признават, че номинално България е изпълнила всички изисквания, но напомнят, че решението е политическо и трябва да се вземе с пълен консенсус. И точно тук нещата стават неясни и разнопосочни. Защото България се възприема в различните страни на Евросъюза по доста различен начин. И това много добре се видя по време на тържествата по откриването на българското европредседателство, когато големите международни медии публикуваха доста обективни, но и доста критични информации за България, в които доминираше темата за корупцията, престъпността, бедността. Още повече внимание заслужават препоръките към България, че преди да приеме еврото, ще трябва да догони в удовлетворителна степен жизненото равнище в еврозоната. Засега това е по-скоро едно добро пожелание, защото от сегашните 40 процента до препоръчваните поне 60 на сто от стандарта на живот на средния европеец в България доста неща ще трябва да се променят, за да се навакса това изоставане. Но пътят, който е поела страната, е правилният, в много отношения тя върви по него с доста бързи темпове и съвсем реалистична изглежда перспективата в средата на 20-те години на XXI век България да влезе в еврозоната. На фона на добре вървящата икономика българските власти днес изглеждат доста по-уверени в това. Да не забравяме обаче горчивия опит от унизителното недопускане до Шенген и упражнявания все още абсолютно неефективен специален надзор на ЕС над страната в областта на вътрешните работи и правосъдието, които са наложени изключително по политически причини, въпреки че България формално отговаря на всички писани правила. А нали точно ЕС трябваше да бъде живия пример за прилагане на принципа на върховенството на закона, а не на субективните политически оценки и настроения на момента!?
Междуведомствени работни групи ще работят за по-бързо осъществяване на проектите за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй" и Вертикалния газов коридор, съобщи пресцентърът на Министерския съвет. Групите са създадени със заповед на служебния..
"Неактивните хора на пазара на труда в България са над един милион. Те не учат, не работят, нямат регистрация в бюрата по труда. Тази "армия" е огромен неизползван работен потенциал", подчерта директорът на Агенцията по заетостта Смилен Вълов. Профилът..
3,1% е очакваната инфлация за България за 2024 г. и 2,6% за 2025 г., показват данните от огласената пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията за тази година. Низходящата тенденция на външните цени се очаква да ограничи инфлацията на..
Междуведомствени работни групи ще работят за по-бързо осъществяване на проектите за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй" и Вертикалния газов..
3,1% е очакваната инфлация за България за 2024 г. и 2,6% за 2025 г., показват данните от огласената пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията..
"Неактивните хора на пазара на труда в България са над един милион. Те не учат, не работят, нямат регистрация в бюрата по труда. Тази "армия" е огромен..