В самото начало на своето първо председателство на Съвета на ЕС, освен вече обявените приоритети, България заяви ясно, че през 6-те предстоящи месеца ще направи последни стъпки и ще представи своята кандидатура за влизане в Европейския валутен механизъм ERM-2, двугодишният престой в който е задължителен за всички страни - кандидатки за еврозоната.

Това е съществена, макар и очаквана, еволюция на политиката на българските власти, които след 11 години членство в Евросъюза оставаха доста предпазливи по отношение на еврозоната и не правеха нищо по-конкретно за влизането в нея, въпреки че по силата на договора за присъединяването към ЕС страната е задължена да приеме еврото.

На какво се дължи новият устрем на София и какви са шансовете му за успех?

Българската икономика в последните 2-3 години, а и в следващите поне две според Световната банка, се развива доста добре с годишен ръст от около 4на сто. Инфлацията е под контрол и през 2017 г. достигна здравословните 2.8 процента след няколко години дефлация. Външният дълг на страната е под 30 на сто от БВП, бюджетен дефицит няма, има бюджетен излишък, обменният курс на българската валута към еврото е фиксиран и не подлежи на промени вече 20 години. Всичките тези индикатори са всъщност критериите от Маастрихт, изисквани за влизане в еврозоната. България си е „написала домашното”, както каза българският премиер Бойко Борисов по време не церемониите във връзка с началото на българското европредседателство. Какво мисли властта в София е важно, но още по-важно за влизането в еврозоната е на какво мнение са европейските институции, от които зависи крайното решение. В това отношение нещата са доста противоречиви. Няма сериозна финансова или икономическа международна институция, която да не смята, че мястото на страната е в еврозоната. На това мнение по-специално са Световната банка в лицето на нейния главен изпълнителен директор Кристалина Георгиева, както и Международният валутен фонд. В конкретния случай особено важно е да се разбере какво мислят в Брюксел за влизането на България в еврозоната. Благосклонно настроеният към страната и лично към нейния премиер Борисов председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер неведнъж е казвал, че мястото на страната е в еврозоната. Той не пропусна да подчертае това още веднъж по време на проявите около поемането на европредседателството от София. „Още съвсем малко ви трябва”, отбеляза все пак Юнкер.

Международните политически наблюдатели и финансови експерти са обаче доста по-пестеливи в хвалбите си за България и доста по-предпазливи относно шансовете да бъде допусната до еврото. И те признават, че номинално България е изпълнила всички изисквания, но напомнят, че решението е политическо и трябва да се вземе с пълен консенсус. И точно тук нещата стават неясни и разнопосочни. Защото България се възприема в различните страни на Евросъюза по доста различен начин. И това много добре се видя по време на тържествата по откриването на българското европредседателство, когато големите международни медии публикуваха доста обективни, но и доста критични информации за България, в които доминираше темата за корупцията, престъпността, бедността. Още повече внимание заслужават препоръките към България, че преди да приеме еврото, ще трябва да догони в удовлетворителна степен жизненото равнище в еврозоната. Засега това е по-скоро едно добро пожелание, защото от сегашните 40 процента до препоръчваните поне 60 на сто от стандарта на живот на средния европеец в България доста неща ще трябва да се променят, за да се навакса това изоставане. Но пътят, който е поела страната, е правилният, в много отношения тя върви по него с доста бързи темпове и съвсем реалистична изглежда перспективата в средата на 20-те години на XXI век България да влезе в еврозоната. На фона на добре вървящата икономика българските власти днес изглеждат доста по-уверени в това. Да не забравяме обаче горчивия опит от унизителното недопускане до Шенген и упражнявания все още абсолютно неефективен специален надзор на ЕС над страната в областта на вътрешните работи и правосъдието, които са наложени изключително по политически причини, въпреки че България формално отговаря на всички писани правила. А нали точно ЕС трябваше да бъде живия пример за прилагане на принципа на върховенството на закона, а не на субективните политически оценки и настроения на момента!?