Година след предишната си изложба в галерия „Нюанс”, „Старецът и трите морета“ и 40 години след първия път, когато той попада в града-мечта за всеки художник – Париж, Любен Зидаров отново има своя експозиция на същото място. По-точно местата, макар и същите, са две: едното е неговата завършила през януари самостоятелна изложба в Париж, а второто – предстоящата му в „Нюанс“.

Един художник по призвание е необходимо да бъде странник, в реалността на битието или в реалностите на въображението си. Любен Зидаров винаги е успявал да е и на двете места едновременно. При него директното възприятие документира не толкова визията на конкретността, колкото образа на емоцията от срещата с нея. Той не веднъж е казвал, че първия контакт с Париж е събудил живописеца в него, спотаен зад присъствието на илюстратора. Тази изложба е омаж към града на изкуството и към света, за който то все още има значение. Верен на традиционната склонност към игри със словата и образите, тук Любен Зидаров отново се шегува с уж неизменния ход на времето: „обратната хармония“ на занемарения Париж от преди четири десетилетия и младият художник, втурнал се към своите артистични открития и мъдрият творец, неочаквано срещащ своята младост в образа на един обновен град, познато-непознат, стар и млад едновременно, като самото изкуство и нуждата от него.