Днес Православната ни църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Славянските братя са признати за светци още в края на IX век, а първите сведения за отбелязването на техния празник на 11 май са от дванадесетото столетие.

През Възраждането в България тази дата се утвърждава като църковен празник на Светите равноапостоли. Създадената от тях азбука, т.нар. глаголица, съчетава трите основни знака за християнството – триъгълника, кръста и кръга. Смята се, че съставянето на глаголицата е извършено в манастира „Св. Полихрон” в Мала Азия, където вероятно са преведени на славянски и най-важните за християнското богослужение книги. В средата на IX век във Велика Моравия, двамата братя със свои ученици поставят основите на Великоморавската книжовна школа. После заминават за Венеция, където Кирил води прочутия диспут за триезичната догма с латинското духовенство. Според тази догма християнството може да се проповядва само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Неговата здрава логика, силни аргументи и теоретични доводи побеждават в спора. След диспута във Венеция двамата братя пристигат в Рим, където малко след това Кирил умира. Погребан е тържествено в църквата „Сан Клементе“.

Хилядолетие по-късно, през 1881 г., в Рим отбелязват за пръв път паметта на двамата братя. Във връзка с тази годишнина в базиликата „Сан Клементе”, с помощта на няколко държави е построен параклис, в който са положени мощите му. Голямото признание за апостолската и културната дейност на създателите на славянската писменост на Стария континент идва на 31 декември 1980 г., когато папа Йоан Павел ІІ обявява Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Днес името им олицетворява духовния мост между източните и западните християнски традиции, както и културното единение на Европа.