Домашното насилие присъства в домовете на много семейства от цял свят и България не е имунизирана от този проблем. Често родителите си казват "няма проблем" - детето е малко и не разбира когато се караме, но това не е така, коментира Маргарита Рафаилова – психолог от "Асоциация Анимус". Тя обяснява, че дори и децата да не си дават сметка и да не си обясняват разумно това, което се случва около тях, те го усещат, защото са изключително чувствителни.
Въпреки че много институции, специалисти и медиите се опитват да говорят все повече по тази тема, все още остава трудно за българското семейство и общество да отвори вратата и да се справи с този проблем. Според психолога, за да започнем промяната, ние трябва да се научим да разчитаме сигналите, които проявяват децата, когато има проблем:
"Някои знаци са доста очевидни, такива са физическите следи от насилие върху едно дете. Друго важно нещо са думите, това, което най-малките казват на тези, на които са решили да се доверят. Симптомите са по-завоалираните послания - те може да са свързани с поведението или пък с настроенията. Ако се загледаме внимателно, това може да е както едно добро, послушно дете, което се е затворило в себе си, така и едно по-агресивно дете, което провокира останалите.“
Проблемите в семейството могат да се отразяват както върху успеха в училище, така и върху отношенията и поведението на децата сред приятели или в интернет. Тези прояви, обаче, е важно да се разглеждат спрямо ситуацията, в която са се появили, и да не се изваждат от контекста. Така процесът по възстановяване на травмата би бил успешен, обясни Маргарита Рафаилова и подчерта:
"За да започне процесът по възстановяването на едно дете, задължително като първа стъпка трябва да спре насилието. Няма как да тече процес по терапия, ако детето продължава системно да бъде наранявано физически и емоционално."
Работата с психолог по този проблем се осъществява паралелно, както с родителите, така и с детето, добави Рафаилова:
"Важно е родителите да знаят, че могат да се доверят и че имат възможност да бъдат подкрепени от психолози и други специалисти, без това да застрашава семейството им."
Физическата или психическото насилие нанасят по-сериозна травма - отговорът търси Александра Илиева от психолога Мартарита Рафаилова.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..