Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Селото е като едно семейство

7
Розали Христова, Владимир Георгиев, Десита Кулин
Снимка: радио София

Гостуваме на с. Долни Раковец, община Радомир, прочуто с уникалната си природа, лечебните минерални извори и дългогодишните традиции в производството на чесън. Какво е да си на Фестивал на чесъна? Разговаряме с млади зеленчукопроизводители. разказваме и историята на старата църква „Свети Николай Чудотворец“.

Йорданка Атанасова е кметски наместник на с. Долни Раковец. Говорим за  живота на село, традициите и обичаите, какво лекуват минералните извори, кои са забележителностите в региона:

"За пръв път правим този фестивал. Дори и възрастните не могат да си спомнят събор ли е имало по този повод, фестивал ли. Идеята тръгна съвсем случайно - в културния календар на Радомир, септември е посветен на с. Долни Раковец със снимки на венци от чесън. Селото е като едно семейство. Идеи имах много, но нямах подкрепа. Без подкрепа не се работи.

Направихме детска площадка, училището го оправяме. В 2020 изкарахме 56 камиона боклук. Не успяхме да спечелим финансиране за продължаване на детската площадка в парк с алеи. Предстои да се направи временен покрив над старото училище. Тази придобивка ще е за селото. Помагат ни хора отвсякъде, пуснахме и водата в училището.

Във всеки дом има минерална вода, но нищо друго не е направено. От тази година имаме реплика на иконата на Света Богородица в църквата  „Свети Николай Чудотворец“. Днес имаме състезание по приготвяне на домашни баници с праз лук и зелници. С чесъна се правят разядки заедно с магданоз.

Селото продължава да се развива, хората са сплотени. Има и доста деца. Имаме и двама съселяни на 93 години. Всяко населено място има свое минало, но сме известни най-вече с долнораковското масло (от чесън, б.р.). По постоянна регистрация сме 191, около 200 по настоящ."

Розали Христова, Десита Кулин и Владимир Георгиев – производители на чесън, организатори на фестивала на чесъна:

"Идеята за сдружението "Здраве в скилидка" дойде от нашите три семейства, които произвеждаме чесън. Той е с изключителни вкусови качества, но не е популярен. Надяваме се да продължим всяка година. Днес ще имаме фолклорна програма с изпълнители, танцьори, игри, дегустации на лучени баници, отворен е и пазарът. Освен чесън, имаме мед, млечни продукти и яйца. Венците от чесън ги изработваме ние, сплитаме го както се плете коса.

Живеем доста добре на село. За да се справяш, трябва усърден труд, нищо не идва наготово, но удовлетворението е огромно. Тук са корените ни. Можем винаги да отидем до големия град. Много по-здрави сме, децата ни растат свободно, тичайки по улиците. Раковското масло е паста от чесън, сол, олио, слагаме и мед, и шафран. То е традиция по Коледа. Всеки от нас има друга професия. С едногодишното ми дете сме почти постоянно навън." (Розали) 

"Организацията на фестивала започна в началото на годината, но интензитета дойде накрая. Никой до последно не знае дали ще участва, винаги изкача нещо. Идеята за производство на чесън дойде преди 10 години, искахме да произвеждаме черен чесън, който е най-добър за ферментация, има високи нива захар. Почистват се главите от първата люспа, получава се, като се сложи в машина за ферментация, важно е температурата и влажността да са подходящи и се регулират. Тук и есенния, и пролетния чесън се засаждат в началото на март, първо започваме с есенния. Общо гледаме около 50 декара. 
Работим във венци и всичко е според големината на скилидката. Оплели сме около 20 хиляди венци. Доста пипкаво е. Нашите баби сплитат венец за 2 минути. В един венец има над килограм от най-едрия, той е 20 лв. Задължително правим и туршия с чесън, може и джанки. Само вода, оцет и сол 1 лъжица, не се вари. Колкото е по-пресен чесънът, толкова за по-кратко става туршията. Продаваме чесъна директно на крайния потребител по пазарите. Няма определено ястие за чесъна, раковчани могат да го ядат само със сол. Хубаво е да се консумира профилактично.
Нашето село е по-различно, то е по-оживено. В по-студените месеци тук отново има хора. Хората започват да гледат все повече на здравето си и търсят хубава храна, особено по-младите. Човек трябва да подреди правилно времето си. Свикнали сме да се разбираме много добре." (Владимир)
"Съпругът ми е с много дълбоки софийски корени и след 8 месеца каза да дойдем да се преместим тук. Като дойде тук не правеше разлика между кромид и чесън. Лесно е да отглеждаш 2 деца на село и да съчетаваш това с работа. Идват с мен в полето, превръщат го в игри и вършим много полезна работа. 
Държа да запазим българската носия във времето, да имаш носия в дома си, е по-скъпо от злато. Купила съм и на децата. Шевиците, пафтите са изключително наследство. Поне веднъж на 6 месец трябва да ги слагаме. Облечена съм с радомирски литак - много е приятен за носене, лек е, добре се движиш. Няколко от бабите имат по много носии в гардероба си. На бабите дължим и много с чесъна. Като млади ни беше трудно. За 31 години съм успяла да създам много любов и разбирателство." (Десита)

Следващият ни гост е Дафинка Станоева – жената, която е реставрирала и се грижи за старата църква в селото „Свети Николай Чудотворец“:

"Занимавам се с църквата от 12 години. Построена е между 15-и и 16-и век. Успяла е да просъществува и досега. Вкопана е 80 см в земята. До 1885 за служба се е приканвало с клепало. Тогава се купуват две камбани, с красиви растителни орнаменти от външната им страна. Остана една страна със замазани стенописи, другите са реставрирани. Не съм от това село, веднъж влязох в отворената врата, нямаше никакви икони, беше прашно и мръсно. Поисках да ме включат в църковното настоятелство. Разбрах, че хора от селото са я покрили със свои средства. Разбрах, че в 1971 е обявена за Паметник на културата от местно значение. Срещнахме се с художник-реставратор, който ни направи проекта без пари.

Църквата е била богата с икони и богослужебни книги. В 1946 са отнесени в новата църква, но след това им се губят следите. Само една е занесена в ОИМ-Перник за реставрация и съхранение. Намерихме я и ѝ направихме реплика. Всяка година взимаме оригинала на Голяма Богородица, идват от 300 до 500 човека. Отварям църквата само на големите празници, но всеки, който дойде в селото, ще му дам ключа, за да му се отключи късмета."

Всичките ѝ патила, липсата на външно финансиране и трудностите докато я докара до днешния ѝ вид - в разговора ѝ с водещата.

Завършваме с Мирена Костова, която заедно със съпруга си, а отскоро и детето им живеят в Долни Раковец:

"Почти всеки уикенд идвахме при родителите на мъжа ми тук. Влюбихме се в една къща тук, беше съдба. Много ни помогнаха хората от селото, имаме прекрасни съседи, приели са ни като внуци. Редовно намираме на оградата торби с домати и краставици, подаръци за малкия. Шансовете му в детски ясли и градини са по-големи в малките места. На село е страхотно, но има и непредвидени разходи и ситуации. Много му харесва на двора, улицата му е продължение на двора, дворът много го отвори да яде плодове. Запазили сме възможността да взимаме най-доброто от двете локации, градът и селото. Ще видим във времето как ще се развиват нещата, особено с образованието.

При нас пандемията ни даде възможност да работим дистанционин от село. По време на майчинството се опитвам да не губя връзка с работната среда. Направихме беседка при детската площадка - като място за открити уроци, куклен театър, финансирането по проекта не ни стигна, ще го доразвием в бъдеще."



По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Как кенгуру-грижите лекуват?

За осма поредна година Май е обявен за Месец на отворените врати за много неонатологични отделения в цяла България. Те се включват в кампанията на Фондация "Нашите недоносени деца" за популяризиране практикуването на кенгуру-грижите  към бебетата. По информация на организацията, годишно у нас се раждат около 6500 недоносени деца – 10-12%..

публикувано на 20.05.24 в 17:11

La Femme с концерт в София

Френската супер шик неопсихаделик група La Femme идва в София на 21 май 2024 г. за концерт в Joy Station. Гости в предаването "Радиокафе" бяха част от нейните членове - Саша Гот и Марлон, както и музикантът Илияна Георгиева. По думите на Саша гот концертът ще бъде микс от песните, които са записвали досега, като ще има едно ново парче. Марлон..

публикувано на 20.05.24 в 16:35
Проф. Миглена Темелкова

На шествията за 24 май академичната общност ще бъде с протестни лентички

Над 40 висши училища в България не отвориха врати днес, в изпълнение решението на Общото събрание на Съвета на ректорите от 17 май. Извършват се само дейности с неотложен характер, въпреки че служебното правителство отпусна общо 80 млн. лв., а синдикатите отмениха свои протести. "Затворените врати не са само заради възнагражденията...

публикувано на 20.05.24 в 15:29

Българските домакинства и климатичната неутралност

Участват ли и доколко участват българските домакинства в енергийния преход към климатична неутралност? Гост в предаването "Радиокафе" беше Минчо Бенов - национален директор на "Хабитат България". От организацията работят изключително много за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на..

публикувано на 20.05.24 в 15:22

НИМХ очаква финансиране по Закона за висшето образование

За първи път от много години днес университетите в страната не отвориха врати, с изключение на провеждане на дейности с неотложен характер. КНСБ и „Подкрепа“ заявиха, че отменят планирания протест, но Съветът на ректорите съобщи, че такъв все пак ще има. След протестното писмо от ректорите на държавните и някои частни университети,..

публикувано на 20.05.24 в 14:45

Честваме 125 години от рождението на Дечко Узунов

През 2024 г. се навършват 125 години от рождението на големия български художник и интелектуалец Дечко Узунов (1899–1986). Едва ли ще се намерят малцина, които да не знаят името му, да не са се срещали с негови творби, които отдавна са в музеите и днес определяме с думата "класика". По този повод Софийска градска художествена галерия (СГХГ)..

публикувано на 20.05.24 в 13:57

На извънредно заседание СОС обсъжда промените в движението в центъра на София

Предизвикалата недоволство нова организация на движението по софийските булеварди "Патриарх Евтимий" и "Витоша" ще бъде тема на извънредно заседание на Столичния общински съвет, обяви неговият председател Цветомир Петров. На друго извънредно заседание общинските съветници ще обсъждат проблема с кабинковия лифт от Симеоново до хижа "Алеко" на..

публикувано на 20.05.24 в 13:27