Селото е като едно семейство

Следващият ни гост е Дафинка Станоева – жената, която е реставрирала и се грижи за старата църква в селото „Свети Николай Чудотворец“:

"Занимавам се с църквата от 12 години. Построена е между 15-и и 16-и век. Успяла е да просъществува и досега. Вкопана е 80 см в земята. До 1885 за служба се е приканвало с клепало. Тогава се купуват две камбани, с красиви растителни орнаменти от външната им страна. Остана една страна със замазани стенописи, другите са реставрирани. Не съм от това село, веднъж влязох в отворената врата, нямаше никакви икони, беше прашно и мръсно. Поисках да ме включат в църковното настоятелство. Разбрах, че хора от селото са я покрили със свои средства. Разбрах, че в 1971 е обявена за Паметник на културата от местно значение. Срещнахме се с художник-реставратор, който ни направи проекта без пари.

Църквата е била богата с икони и богослужебни книги. В 1946 са отнесени в новата църква, но след това им се губят следите. Само една е занесена в ОИМ-Перник за реставрация и съхранение. Намерихме я и ѝ направихме реплика. Всяка година взимаме оригинала на Голяма Богородица, идват от 300 до 500 човека. Отварям църквата само на големите празници, но всеки, който дойде в селото, ще му дам ключа, за да му се отключи късмета."

Всичките ѝ патила, липсата на външно финансиране и трудностите докато я докара до днешния ѝ вид - в разговора ѝ с водещата.

Завършваме с Мирена Костова, която заедно със съпруга си, а отскоро и детето им живеят в Долни Раковец:

"Почти всеки уикенд идвахме при родителите на мъжа ми тук. Влюбихме се в една къща тук, беше съдба. Много ни помогнаха хората от селото, имаме прекрасни съседи, приели са ни като внуци. Редовно намираме на оградата торби с домати и краставици, подаръци за малкия. Шансовете му в детски ясли и градини са по-големи в малките места. На село е страхотно, но има и непредвидени разходи и ситуации. Много му харесва на двора, улицата му е продължение на двора, дворът много го отвори да яде плодове. Запазили сме възможността да взимаме най-доброто от двете локации, градът и селото. Ще видим във времето как ще се развиват нещата, особено с образованието.

При нас пандемията ни даде възможност да работим дистанционин от село. По време на майчинството се опитвам да не губя връзка с работната среда. Направихме беседка при детската площадка - като място за открити уроци, куклен театър, финансирането по проекта не ни стигна, ще го доразвием в бъдеще."