Уча за да знам и тренирам за да мога.

Радиокафе гостува на Държавното спортно училище "Генерал Владимир Стойчев". Започваме с директора, световният шампион по самбо Борис Борисов:

"Навършваме 50 години и сме правоприемник на "Олимпийски надежди". Имаме 10 олимпийски медалисти (изброява ги - б.р.). От учебната 2022/3 сме иновативно училище. Обучението е двуразово - учебен процес и тренировки. Кандидатстването е в два етапа. След завършването, може да се работи като помощник-треньор. Имаме студенти в НСА, СУ, МУ. Дипломите ни са като на НПМГ или Втора немска. Трудно е, има и деца, които не издържат натоварването и напускат, но тези, които остават, се справят много добре."

Оказва се, че проблем е намирането на спортна база за всички дисциплини, изброени от директора. Според него, дългосрочно решение би било прехвърлянето на спортните бази към училището. Г-н Борисов разказва и за своята спортна кариера, и за достойнствата на патрона на училището, Генерал Стойчев. Стремежите на директора:

"Искам да променя мотивацията на служителите, а и децата да получат достойно образование, това им е калявка. Цената на успеха е висока."

Следва зам-директорката по спортната дейност Виолина Симова:

"Основната ми дейност е да контролирам учителите по спорт и треньорите. Следим всичко свързано с тренировъчния процес. На родителските срещи говорим за дисциплината и успеха. Смея да твърдя, че спортът много помага учениците да се държат добре и да проявяват самоинициатива.

Възстановява се олимпийското звено. Навлязоха нови дигитални методи на обучение, което помага учениците в националните отбори, които непрекъснато пътуват. Спортът е продължителен натоварващ процес, който изисква силна мотивация."

Мила Кьосева е шампион и учител по волейбол:

"Израсла съм в друго време, точността и отношението към работата е много важно. Не съм тръгвала с план да ставам шампион. Една тренировка тогава беше 2-3 часа. Шампион не се става лесно, не може да се предвиди. Няма рецепта. Васил Симов е треньорът, който ми е дал много и в спорта, и в живота.

Опитваме се да предадем от нашия опит. Първо е комуникацията. Първо - убеждения, после - наказания. Ако стигна до там, то е групово. От 15-16 годишни става по-лесно. Детето само ще си намери пътя."

Мариета Александрова, учител по история, поема щафетата:

"Всички работят тук с удоволствие и страст. Стажът ми е към 30 години. Децата имат изострено чувство за справедливост и понасят наказанията, като са заслужени. Те са със спортен дух. Ще се учудите как спортисти могат да рисуват и моделират хубаво. Всяка година рисуват поздравителни картички с образа на генерал Стойчев. Той е създател и на бойните изкуства в България, малко хора го знаят. Доживява до 98 години. Казва "човешкият дух може да победи съдбата.

Тази година работим по съвместен проект с МО, НВИМ и Съюза на ветераните - надявам се за изнесени уроци, които са трудни при нашия дневен режим. Тестовете малко ограничават нещата и не дават възможност учениците да разказват."

Финалът е с учениците Асен Банков и Марая Иванова:

Асен е 10 клас, джудо и самбо: "Много съм щастлив, че съм тук. Трябва да си много дисциплиниран, имаш ли желание, има и начин. По-уверен си, отиваш да печелиш и да мачкаш! Учителите много добре ни разбират и помагат, градим само нагоре и напред. При мен баща ми бе главният фактор да дойда тук. На НВО по български имах 88 точки, по математика - 93. Важно е спортистите да са интелигентни. Има клише, че са тъпи, ама не е така. Искам да стана олимпийски шампион и след това да завърша право. Желая да стана адвокат - много ми харесва как защитава хората. Щастието е да имаш хора, които обичаш, останалото е бонус."

Марая е 11 клас: "Ако си в друго училище, тренировките отиват на заден план. Винаги има нови трудности. Приятно е да се учи тук. И при мен баща ми бе причината да дойда тук. Треньорите много ми помогнаха. Мисля да продължа в НСА. Много е важно да имаш мотивация и постоянство. Мечтая за истински успехи."