Само за 5 години разходите за медицински дейности са се увеличили с близо 2 млрд. лева – от 3,8 през 2018 година до 5,8 млрд. лева през 2022 година. През 2023 година НЗОК отчита общо разходи за 6,9 млрд. лв., а разходите в бюджета за 2024 година са планирани на 8,2 млрд. лв. Нуждае ли се страната ни от цялостна промяна в здравното осигуряване? Подробности по темата разказа Петя Георгиева, икономист в Институт за пазарна икономка (ИПИ).
Тя подчерта, че сериозна промяна в развитието на здравеопазването в България няма, като това са констатации на пациентски и много международни организации.
"Здравеопазването функционира в България, не е съвсем като да го няма. Здравни услуги се предоставят и то в доста големи количества, огромна част от които са платени от държавата, но и не малка са платени от самия пациент. Това, което България в момента използва като модел за финансиране на медицинските дейности, всъщност този дебат е на доста заден план. От много години се водят най-различни разговори, но за съжаление няма никаква промяна. Почваме да си мислим, че вероятно моделът такъв, какъвто е до момента устройва голяма част от политиците и голяма част от лекарите", отбеляза Георгиева.
По думите й у нас няма пространство за развитие на доброволното осигуряване. В момента има фондове, които оперират, но тяхната дейност е доста ограничена. Най-основната причина е, че здравноосигурителният пакет до голяма степен е покрит от НЗОК и за тези фондове няма поле за развитие. Георгиева спомена, че в Европа са популярни данъчно финансираните модели, като българският започва да се доближава до тях.
Тя отбеляза, че здравеопазването е сектор, който е обект на огромен интерес от най-различни заинтересовани страни и почти няма държава, която да има най-идеалната система, която работи перфектно. Ефектът обаче може да бъде видян през различни показатели, които са както икономически, така и здравни и демографски. Георгиева посочи, че е добре да има конкуренция на пазара, което ще се отрази на сектора.
Накъде се е запътил българският здравноосигурителен модел?
"Моето впечатление е, че той не се е запътил наникъде и стои на едно място и не се променя. Това, което искаме и виждаме е как касата ще стане един адекватен финансиращ механизъм, който ще може да контролира своите средства, да избира с кого да договаря и това селективно договаряне да се случва единствено на качеството на услугите, които лечебното заведение предлага", заключи Георгиева.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..