Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е лидер в ЕС по урегулиране приложението на дронове в земеделието

С изкуствен интелект те могат да разпознават плевелите и да торят умно, казва Иво Куманов

Полуавтономна машина обработва земята без „тракторист“ Снимки: nik.bg

Българските земеделски производители са доста иновативни. Една от причините е, че я няма тази наследственост, характерна за по-старите пазарни икономики, където синът вижда как е работил бащата и се придържа към този начин на работа.

Българските агропроизводители са предприемачи и са много отворени за нови решения. Това се използва и от чуждестранни компании, които прилагат свои нови продукти експериментално първо в България или Румъния, например.

Това каза пред БНР-Радио София Иво Куманов, предприемач, участник във Втората Академия "Иновации в агробизнеса". Тридневният форум продължава до 28 март в НДК, а БНР-Радио София е с мобилното си студио в клуб „Перото“.

"Преди няколко седмици България зае лидерски позиции в Европа в сферата на автоматизацията като създаде закон, който урегулира използването на дронове в земеделието. Днес те са роботи с изкуствен интелект с възможности за екологично използване на пестициди и за прилагане на биопродукти."


Преди 21 години, когато Иво Куманов е на 18. С брат си основават компания, която става пионер в предлагането на решения за прецизно земеделие на българския пазар и предоставя зaтвopeн циĸъл, включващ coфтyepeн решения, лaбopaтopнa дeйнocт и предлагането на оборудване и машини.

Първото решение, което намират е за дигитално измерване на земеделски площи чрез функция на GPS приемници за пътешественици. Тогава много хора изоставят големите дървени пергели на полето и търсят продукта на братята. Преди 9 години Куманови откриват първия в България обучителен център по прецизно земеделие. До момента са обучили над 1500 кадри – „на полето, а не на теория“.

Търсят партньори в чужбина. Участват в програмата за магистратура по "Дигитализация в земеделието" на Аграрния университет в Пловдив.

"Днес в България има десетки хиляди трактори и комбайни, които са полуавтономни, тоест насочва се в дадена посока машината и се пуска волана. Тя се управлява автоматично с джипиес система“, допълни Иво Куманов.

Иво Куманов   Снимка: Лили Големинова

Компанията му вече има контакти и продажби в много страни - Румъния, Италия, Украйна,  Великобритания, включително и в ЮАР, където земеделците нямат никакви субсидии и са отворени за всякакви иновации.

Като продължение на системите за прецизно земеделие е и лабораторията в София. Целта е да не се прилагат торовете навсякъде еднакво, а според състоянието на съответната почва. Вече имат поръчки за анализ на почвени проби от доста други страни.

"България има страхотен потенциал за развитие в земеделието, но имаме нужда от социален консенсус, а не разделение и заклеймяване на сектор", отбеляза още Иво Куманов.

Чуйте разговора на Лили Големинова.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Музей на българския спорт

Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..

публикувано на 27.04.24 в 16:00
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00