След почти десетгодишна пауза от издаването на книги с поезия, Стефан Иванов издава книгата си "Без мен", но тя не съдържа само стихове.
"Последната ми книга беше "Навътре" от 2014 година. През това време се занимавах с какво ли не - с представления, турнета, литературни формати "Актьори срещу поети", с Радичков, Достоевски, с визуални изкуства, изложби, литературна критика и се надявам читателите да не са забравили, че се занимавам и с поезия – главно и преди всичко с това", посочи той.
Разказва, че идеята за книгата му "Без мен" се ражда преди 5 години, споделя я с Марин Бодаков.
"Казах му, че много стихотворения са ми се натрупали, но искам да включа в нея и друг вид текстове – фрагменти, бележки, сънища, а той ми каза да давам смело. Окуражи ме."
В работата си по книгата авторът се съобразява със забележките и коментарите, които отправя Бодаков.
"Съобразих се с тях, пратих му отново, но разговорът по независещи от двама ни причини прекъсна, но това е книгата и главно заради Марин я има, защото той ме окуражи да бъде в този вид", поясни Иванов.
"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София, точно тази, до която вече нямам достъп и същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан. Защото имаме обща литературна памет, но това, което най-много ме вълнува е натрапливото сегашно време в стихотворенията му. Като назовава поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото, а то ни обсажда все по-плътно, сякаш ни уверява, че ни има, това е колкото и забавно, толкова и съдбовно – назовава доброто и го има, а доброто най-често е закрилящо", пише писателят Марин Бодаков за литературата на Стефан Иванов.
Закрила, прегръдка и литература, като антидот на нищото.
"Нищото" унищожава страната Фантазия и ние всеки път сме принудени, ако искаме да продължим да живеем с фантазия, със свобода, с желание за промяна, с воля за нещо добро да измисляме нови и нови думи или поне да преподреждаме и да припомняме старите. Защото "нищото" си върши безусловно и категорично своята работа, има желанието да е по-простичко, по-чисто, по-прегледно, ако може нищо да няма", посочи авторът на книгата "Без мен", позовавайки се на любима класика – "Приказка без край" (Михаел Енде).
Иван Димитров за книгата "Без мен":
"Едно от усещанията ми е, че присъстват два типа текстове в тази книга, едните са по-интровертни, лични, а другите по-социални, обществени, но авторът е по-ударен и краен в социалните, другото, което може да стресне читателя е редуването на стихотворения с есеистични дневници. От една страна това ти нарушава ритъма на четене, а от друга ти носи повече съдържание, 400 страници от книга, която традиционно не се издава в съвременната българската литература."
"Много съм щастлив от работата си с Бояна Павлова, тя направи дом за тези думи", каза поетът Стефан Иванов за художественото оформление на своята книга.
"Имам усещането, че бясно започва да изчезва една сила на вкуса, започват да липсват личности, но си мисля, че доброто и свястното ще видят по-светли дни в бъдеще", изтъкна още той.
Още за "Без мен" и има ли нужда от нови издателства в българската културна среда, чуйте в разговора с двамата поети.
След няколко дни ще се честват 145 години от създаването на 117 средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в град Бухово. Гости в студиото са Даян Русинов – магистър по музика, преподавател и Илона Стоянова – преподавател по история, цивилизация и философия. Включваме по телефона и директора, г-жа Янка Цекова: "Когато човек има желание за..
Лили Големинова е една от емблемите на Радио София. На имения ѝ ден е само музикален редактор, но и следващата неделя е автори и водещ на неделното Радиокафе: "Много се радвам, че празнувам на този ден. И аз съм кръстена на баба си, една изключителна жена. Много е направила за кариерата на дядо ми, имала е музикални амбиции, но я е оставила заради..
Вторият именик на Цветница, който ни гостува в Радиокафе е етнологът д-р Иглика Мишкова: "Кръстена съм на баба си. Игликата е едно от първите цветя, разбира се - и билка. Ползва се при венци, за лечение, има значението си в културата ни. Първото на Цветница е донасяне на върбовите клонки пред домашната икона и събиране на най-близките хора. На..
Цветанка Йотина – Кмет на Община Мирково на имения си ден е първият гост на Радиокафе навръх Цветница: "Обичам си Мирково, всичко, каквото е по силите ми го правя. Кръстена съм на мойта баба, вече имам и внуче, най-малкото, много е хубаво да се въпроизвежда името. Всеки българин трябва да носи вярата в себе си. Вчера в Мирково имаше лазарки. Вчера..
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Ясно