10 ноември разделя българите, както го разделя и 9 септември

Изминаха 29 години от 10 ноември 1989 година, една важна дата от новата история на България, която продължава да разделя българите, на която все още историците не са дали своята оценка. Ще чуете разказите на трима души, които по онова време са били от двете страни на „барикадата“ в Кърджали. Това са Пламен Даракчиев, един от първите „неформали“ в Кърджали и България. По същото време Пламен Асенов, друг известен в Кърджали журналист, вече е уволнен от работа, поради своите публикации, свързани с промените в Съветския съюз. Милан Миланов тогава е началник на отдел в Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Кърджали, впоследствие активен политик от Българската социалистическа партия.

Пламен Даракчиев: Хората, които тогава се бяха заявили, бяха членове на различни организации, т.нар. неформали, както ги наричаше режимът. Отец Иван Бонев беше член на Дружеството за защита на християнските ценности, Благой Калъмов – на Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, аз бях ангажиран със синдиката „Подкрепа“ и с Независимото дружество за защита правата на човека. Имаше и други симпатизанти и помагачи като Пламен Асенов, Стойко Стоянов и др. Пролетта и лятото на 1989 година бяхме реално няколко човека. Една вечер чух по радио „Свободна Европа“ да говори отец Иван Бонев. Беше през февруари. Веднага го намерих. Така се запознахме.

Като член на синдиката „Подкрепа“ и на Независимото дружество за защита правата на човека, бях арестуван неколкократно – в Карлово, в Стара Загора, в Пловдив…. Всеки опит за събрание на „Подкрепа“ и на Дружеството беше блокиран. За арестите съобщаваха само западните радиостанции, тука беше пълно мълчание.

Есента на 1989 година БКП беше до стената, малко й трябваше. Но това малко не се случи тогава, не се случи и на 14 декември. Ако беше продължил натискът, нещата щяха да изглеждат другояче. Имаше и още една дата, която малцина помнят вече. Около Коледа в София имаше бдение и на 28 декември беше обявена национална политическа стачка и тя най-вероятно щеше да започне. Целта беше да се увеличи натискът максимално и тогава нямаше да им остане време на БКП нито за конгрес, нито за смяна на името и т.н. За съжаление, това не се случи. Кръглата маса им даде време. Между другото, това е единствената бивша комунистическа партия, която оцеля в цялостния си вид. Преди 10-ти ноември нямаше ДПС. Имаше различни групи, имаше турци в Независимото дружество за защита правата на човека. Тия легенди, че имало някаква тайна организация, не отговарят на истината. Ние дори не бяхме чували за Ахмед Доган. Знаехме за някои хора, които са в затворите като Хасан Бялков, знаехме за Янко Янков, но за Доган аз чух доста след 10 ноември. Когато СДС беше създаден, наскоро учреденото ДПС кандидатстваше да влезе в Съюза. Това не стана, защото Румен Воденичаров и Доган се скараха. Така че ДПС в Кърджали преди 10 ноември нямаше, националистите също се появиха по-късно. Когато Държавният съвет в края на 1989 година обяви възстановяване на имената на турците, окръжният комитет на БКП се обяви против това решение. Дали този бунт на тогавашната номенклатура беше естествен или инсцениран, не мога да кажа. Но от Кърджали тръгна националистическата вълна към други градове.

Пламен Асенов: Макар да имаше някакви дисидентски групи, те все още бяха много малки и слаби и с не толкова легитимни идеи за развитието на страната. До голяма степен те не бяха политически наясно. Имам предвид Независимото дружество за защита правата на човека, Синдиката „Подкрепа“, Клуба за гласност и преустройство и т.н. Освен това тези групи, както по-късно се видя отчетливо, тогава бяха или създадени или до голяма степен напълнени впоследствие с хора от Държавна сигурност. От 1988 година вече не бях журналист в Кърджали, защото ме бяха уволнили. Бях трън в очите на редакцията и на партийния комитет. След едно пътуване до СССР в група от СБЖ през есента на 1986 година, видях вече Перестройката в цъфтеж, видях неща интересни и неочаквани дори. Когато се върнах тук, се опитах да понапиша някои работи, но това вече им дойде в повече на другарите и ме уволниха. Така че 10 ноември ме завари с три деца на ръце, едното от които – бебе. Ние живеехме цялото семейство с 90 лева майчинство, което тогавашната ми съпруга получаваше. В същото положение се намираше и семейството на Пламен Даракчиев, с което живеехме в съседни входове в квартал „Възрожденци“.

В Кърджали картината преди 10 ноември беше много сложна, защото това са времената след Възродителния процес и т.нар. Голяма екскурзия, които буквално отровиха атмосферата в България, отровиха душите на хората. Комунистическият режим настрои българи срещу турци и турци срещу българи, направи маса поразии, чийто резултат виждаме и досега. Защото създаването на ДПС впоследствие и развитието на тази партия до сегашното й отвратително състояние е точно част от онзи замисъл и част от реализацията на онзи проект. Опитвахме се да се събираме няколко души: Пламен Даракчиев, който се занимаваше с „Подкрепа“ доста преди 10 ноември 1989 година, Благой Калъмов и, разбира се, отец Иван Бонев, незабравимия за нас, Бог да го прости. Искахме да установим връзка с организациите на турците, които по един или друг начин се съпротивляваха на комунистическия режим. Но тогава, по 24 май, точно бяха станали събитията в Джебел и така и не успяхме. Тези организации на турците нямаха нищо общо в Доган. Митовете, че той от затвора ръководил съпротивата на турците, са смешки, измислени от Държавна сигурност и лансирани доста упорито.

Милан Миланов: Посрещнах 10 ноември 1989 година като работник в Общинския комитет на БКП, бях секретар на комисия с ранг на завеждащ отдел. Моят пряк началник в края на деня ми каза, че на Пленума Тодор Живков си е дал оставката и като генерален секретар е избран Петър Младенов. Не бяхме чак толкова изненадани, защото се очакваше промяна. Всички бяхме подвластни на започналата в СССР Перестройка на Горбачов и малко или много смятахме, че на социализма трябва да се придаде друг, по-човешки, вид, да се адаптира към ситуацията по света. От 1987 година в България с Указ 56 се даде възможност да се развива частната инициатива и т.н.

Ако хората знаеха какво ще се случи, нямаше да допуснат да стане смяна на системата по този начин. Тогава всички вярвахме, че ще правим сериозна промяна, за да вървим към по-добро. Но сега сме свидетели, че на практика, унищожихме добре работещи системи – земеделие, индустрия, здравеопазване, образование. Оказа се, че българинът е излъган, въпреки че тези, които извършиха промяната, бяха основно от Централния комитет на БКПтогава. Пръкналите се в първите дни на промяната дисиденти, защото преди това ги нямаше, с изключение на 5-6 човека, и те самите не знаеха накъде ще се върви и какви цели ще се преследват. Никой не смееше да спомене думата „капитализъм“. На практика този капитализъм, който ние изградихме, е от рода на дивите – дива приватизация, реституция и т.н. Държавата на времето вземаше от всички по равно, за да натрупа достатъчно средства и да изгради неща за общо ползване. След това те отидоха в ръцете на 5 процента от населението. Това е трагедията. Затова смятам, че хората бяха излъгани.

По темата работиха Валентина Иванова и Красимир Ангелов