Повече от 40 години след откриването на Преславското ювелирно съкровище проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите. 
След година на реставрация в Германия и представяне в Лувъра отново ще можем да се насладим на изящните накити от царския двор и в Националния археологически институт с музей при БАН в София.
При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите показват, че гамата от благородни метали дават яснота: съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.
За изработването на накитите не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания сочат, че скъпоценните камъни, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия – съобщи в „Артефир“ д-р Александър Горчев, директор на Археологическия музей "Велики Преслав".
