Книгата "Фигури" издирва пресечни точки между любовта и търсенето на смисъл. В рамките на четири века преплита житейските пътища на няколко исторически личности – повечето от които жени, някои - незаслужено останали в периферията на историята.
Разказът започва с астронома Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън, а между тях е разположена палитра от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман.
Мария Попова търси отговори на въпроса какво означава да оставим траен отпечатък в един несъвършен свят и дали признанието и постиженията са достатъчни, за да се чувства човек щастлив.
„Книгата е съчетание от образи. Общата нишка е вдъхновението и дързостта. Вдъхновението да направиш нещо, дързостта да се осмелиш да го направиш, дори когато това е супер странно, необичайно и погрешно в очите на околните“, обясни в предаването "Хоризонт до обед" преводачът Паулина Мичева.
Общата, свързващата нишка между отделните фигури вътре в книгата е смелостта да бъдеш повече от това, което обществото ти казва, че може да бъдеш, посочи Мичева.
„Всички тези образи, представени в книгата, всички тези личности, фигури, както ги нарича Мария Попова, основно от 19-и, отчасти 20-и, но се връщаме и малко по-назад към Кеплер и други подобни учени, писатели, творци, въобще дръзновители от различни епохи – всички те в някакъв момент правят нещо, което е онази малка крачка за тях, която след години, десетилетия, някой път дори след векове се оказва всъщност, че е гигантска за човечеството, ако използваме една известна метафора.“
Някои от героините са били жени, които нямат право на образование във времето, в което са живели, нямат право да живеят самостоятелно и въпреки това са направили неща, които от наша гледна точка са изумителни, изтъкна преводачът на "Фигури".
„За мен книгата беше наистина вдъхновение. Четях, превеждах и си казвах – добре, ако те са можели да го направят, какво ни спира нас, защо ние понякога приемаме да сме по-малко и не се осмеляваме да бъдем повече от това, което обществото и дори самите ние сме си поставили като граници?“
За Мария Попова тази книга е много личен проект. Идеята се заражда през 2006 година, докато работи за рекламна агенция във Филаделфия. Енциклопедичността на Мария Попова е огромна. Много рядко вече се пише така – стотици, хиляди страници изчетени да ги сведеш до едно изречение, подчерта Паулина Мичева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
