Политически хаос, погазване на закона, насилие и убийства, обезценяване на парите, липса на основни продукти, на лекарства, глад, тълпи от хора, които искат да напуснат страната по граничните пунктове, обществото се е разпаднало и човек трябва да се оправя сам. Такава е ситуацията във Венецуела, която описва Карина Сайнс Борго (1982) в романа си „Нощ в Каракас“, макар на финала на книгата тя да се застрахова, че това е фикция...
„Въпреки че става въпрос за художествена литература, всяка прилика с реалността не е чисто съвпадение, – пише Едуардо Алминяна от електронното издание valenciaplaza.com – страниците на тази съвременна трагедия миришат на горяща гума, на болница без средства и на умиращи, които чакат с дни реда си за прием, на време, изпразнено от надежда, на безсмислица, на апокалиптично насилие. Романът не е хроника, но от него боли не по-малко. „Нощ в Каракас“ е история, разказана с прецизност и талант, от които боли.“
Писателката е родена в Каракас, но през 2006 г. емигрира в Испания и живее в Мадрид. Работила е като журналист за испанския „Ел Мундо“ и за венецуелския вестник „Ел Насионал“, пише и за електронни издания. Участва в литературното онлайн списание „Сенда“.
Героинята на „Нощ в Каракас“ току-що е загубила майка си и трябва да оцелее сама в тази човешка джунгла. Макар това да е първият роман на младата авторка, той е умело написан и не са преувеличение определенията на различни медии: „величествена книга“, „роман, дошъл от бъдещето“, „роман пророчество“.
Книгата заслужава да се прочете, макар че нямаше добър шанс, тъй като излезе по време на извънредното положение, но вече може да бъде намерена по книжарниците. Потърсете я!
Чуйте издателя Манол Пейков.
