Прототипи на кондензатори, направени от коминни сажди - може и да не ви се вярва, но доц. Мирослав Петров от Института по електроника на БАН съвсем сериозно се е заел да направи кондензаторни батерии от сажди.
Целта на експеримента е да се подобрят качествата и да се достигнат фабричните стойности, пояснява той.
Разработката е в много начален стадий. По нея доц. Петров работи от 6 години с малко помощ от различни програми и екип. Но за да стане вярно твърдението, че всеки комин (със сажди) е потенциална батерия, има още много време.
"Саждите са полиароматни въглеводороди, които са изключително канцерогенни. Като дойдох в БАН като химик, физик, бях доста "бос". Впоследствие навлязох, за 7-8-10 години създадох собствена идея: да се комбинира електрохимията със саждите и модерното направление – рециклиране, утилизация. Това е част от кръговата икономика. Ние сме фундаментално изследване – целта е да покажем, че това е възможно, не да го правим. Комерсиално приложимо – ако стане цел на някоя фирма, тя инвестира и си го патентова. Тук е идеята, но все още е на много основно ниво."
За да прояви интерес някой от бизнеса, трябват много проучвания. Мирослав Петров прави паралел с това как се прави например в Техническия институт в Карлсруе, Германия.
"Създават този институт, милиарди са налели. Водорода са го "изяли" – как да го съхраняваме, да го произвеждаме, параметри, цени, технологии, всичко. 10 000 човека работят вътре. Идва тук човекът и ти прави презентация, и казва – за кола няма да го ползвате, опасно е. Но кораби, самолети, когато минеш на индустриално ниво – там ще бъде."
В екип с германски технически университет в град Кобус и две фирми обаче работи доц. Стефан Вълков. Той показва индустриалния робот, който "принтира" с алуминий. За онези, които не знаят, алуминият може и да е гъвкав, но експериментът трябва да докаже, че с алуминий може да се принтират прости засега форми.
"Ние за индустрията не работим, не принтираме, а по-скоро изследваме условията, при които се получават детайли от различни материали, структурата, която получаваме", разказва Вълков.
"Приложенията, в които можем директно да внедрим нашите детайли, са самолетостроене, корабостроене, всичките индустриални отрасли, които се нуждаят от детайли с много добри механични свойства, много висока якост."
И от индустриалното към медицинското производство - Албена Даскалова от лабораторията за нелинейната оптика със своите докторанти в момента прави опити за обработка на медицинските импланти по такъв начин, че веднъж попаднали в тялото, да не стават повод за инфекции, в същото време да бъдат благоприятна среда за тъканите, които трябва да зараснат около импланта.
"Опитваме се да подобрим неговите повърхнинни свойства, така че да подобрим закрепването на клетки към импланта, а в същото време да отхвърлим бактериите, така че да не се получава възпаление – да не се отхвърли импланта от тялото", посочва доц. Албена Даскалова.
Така имплантът се обработва с ултракъси импулси, "последен писък на модата" и в зоната на взаимодействие не се получават топлина, разтопяване на материала, микропукнатини, които са основен източник за последващо възпаление.
"Ние го правим на научно ниво, но по европейските проекти, по които работим, сме свързани с различни компании, нашата разработка се внедрява и се изпробва. В България това е малко развито. Има български компании, но това е доста скъпоструващо удоволствие."
За проучванията си доц. Албена Даскалова използва в момента най-модерния възможен лазер. Такъв, който произвежда свръх къси импулси. Устройството, което струва близо милион лева ще помага да се проучват композитни наноструктури от железни оксиди и благородни метали или да се създават от метаматериали. По-важният ефект обаче е, че новите технологии дават мотивация за по-младите хора да се насочват към науката, смята Лили Ангелова, която е докторант на доц. Албена Даскалова.
"Моята дисертация е за клетъчната адхезия. По образование съм биолог. Тук идва интердисциплинарният аспект на нашата работа. Докторанти има, но ни трябват хора, които да разбират от различни неща. Трябва да има условия, за да може хората да работят. Наука без условия не се прави", казва тя.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
