Така тази седмица освен изложението и церемонията по връчването на наградите за Новия европейски Баухаус (NEB), тече Деветият Кохезионен форум. Съвсем в духа на ценностите на NEB, сред които красотата върви редом с устойчивостта, конгресният център, в който се провежда Кохезионния форум (модерна сама по себе си сграда) има топла връзка към комплекса от галерии и все повече в помещенията около основните зали се виждат творби, например, на Рене Магрит. А самият Брюксел посреща всички свои посетители с напомнянето (с надписи, улични инсталации, всякакви хитроумни решения и експозиции), че сюрреализмът става на 100 през 2024 и че той се е зародил не само в Париж, но и в Брюксел.
Сега за кохезионната политика и нейното бъдеще. Форумът преминава под знака на две годишнини – 30 години единен европейски пазар и 20 години от най-голямото разширение на ЕС. През 2004 (три години преди нас) към европейското семейство се присъединяват Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, трите балтийски държави (Литва, Латвия к Естония), Малта и Кипър. Отчита се, че ако тогава средният БВП на глава от населението в тези страни е бил 52 % от средния за ЕС, към днешна дата той достига почти 80% от европейските стойности. Хубавото е, че този ръст идва и от увеличаването на продуктивността на работещите в по-малко развитите региони на ново присъединилите се тогава държави. Проблемът е, че далеч не всички региони се развиват с еднакво темпо – някои процъфтяват веднага, с инерцията и свежестта на новите възможности, в други обаче разликата с богатите региони в Европа се задълбочава.
Ключовата роля на кохезионната политика се обсъжда и днес, в светлината и на Деветия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en, който излезе непосредствено преди форума.
За последния програмен период кохезионните фондове са обхващали средно 13 % от общите инвестиции на държавите – членки, като за по-новите и по-малко развити страни от ЕС (категория, в която сме и ние) стига до 51 %. 23 милиарда евро от кохезионните средства са били пренасочени за битката с Ковид, но именно благодарение на кохезионните фондове повечето региони са се завърнали по-бързо към нормалния живот след пандемията.
Бедността продължава да съществува, и то в почти всички региони на Европа. Демографската криза също засяга цяла Европа. Темата за големите градове и все по-голямото струпване на хора (и съответно на инвестиции) там е в центъра на панелите, които събират кметове, представители на институциите в Европа, но и на бизнеса и академичните среди. Всички са единодушни, че представителите на градовете и регионите трябва да са там, когато се създават програмите и начина на изразходване на средствата за сближаване на регионите във всеки един аспект. Това е и една от основните препоръки на доклада – все повече кохезионните програми да се съобразяват със спецификата на конкретния регион.
Деветият кохезионен форум се организира от Главна дирекция "Регионална политика" (DG Regio) на Европейската комисия.
Повече за събитията в Брюксел чуйте от Лили Големинова в звуковия файл.
Софийският фестивал на науката за 14-и пореден път ще запознае търсачите на знания за света с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като Здраве, Технологии, Космос, Наука и изкуство, Годишнини, съобщиха организаторите от фондация "Красива наука". Любимото традиционно събитие ще се проведе от 9 до 12 май в София..
Кметът Васил Терзиев да спре новата организация на движение по "Патриарх Евтимий" и "Фритьоф Нансен" в София, призоваха общинските съветници от ГЕРБ - СДС, "БСП за България", "Има такъв народ", ВМРО, "Синя София" и независими общински съветници в София. Срещу реорганизация на движението в района тази сутрин имаше и граждански протест. Иван Таков от "БСП..
Профилактика на електропреносната система оставя пред деня Кoвачевци (Община Самоков) и съседните няколко села. Това се извършва в делнични дни, за по няколко часа и пречи на нормалния живот и работен процес на жителите на тези населени места, сигнализира БНР Ангел Анев. Неговите наблюдения са от последните 4 години, но негови съседи твърдят,..
В Годишният си доклад за състоянието правата на човека в България (2023-2024) "Амнести Интернешънъл" констатира положителни промени в резултат на управлението у нас, но и отбелязва области, в които е желателно да бъдат предприети допълнителни законодателни инициативи. Организацията не дава оценки, а се стреми да мониторира човешките..
18-ото издание на Националната библиотечна седмица ще се проведе от 10 до 17 май 2024 г. на тема "Библиотеките-по-нужни от всякога". Това съобщават от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), които са организатори в партньорство с фондация "Глобални библиотеки – България". В деня на закриването на кампанията предстои да бъдат..
От 16 април до 13 октомври 2024 г. в Националната галерия ще може да бъде видяна изложбата "Франц фон Щук. Между светлината и мрака". Това е първото представяне в България на прочутия германски символист (1863 – 1928), популярен сред широката публика у нас заради творбата си "Луцифер" (1890) от фонда на Националната галерия, закупена в годината..
На 11 май, от 16.30 часа, в Дома на киното, ще се състои премиерата на късометражния детски филм "В болест и здраве" на Девина Василева. Филмът, който е с времетраене 7 минути, е номиниран за "Най-добър късометражен филм" в тазгодишното издание на Националния фестивал на българското кино - Награди "Васил Гендов" 2024. Девина Василева..