в събота (през седмица)
от 15.00 до 16.00 часа
България е единствената страна в Европа, а дори и на Балканите, която все още няма Музей за съвременно изкуство. Което значи, че българската публика практически не познава най-провокативните, често изненадващи и (сериозно) забавни произведения на българските художници. Парадоксално е, че те са много по-известни в чужбина, отколкото у нас. А изкуства като инсталация, акция, пърформанс, видеоарт и прочие, в които предимно намира израз съвременността, имат вече над 20-годишна история в страната ни.
Предаването обсъжда историята и днешното развитие на съвременното ни визуално изкуство, разглежда „ключови” изложби и произведения, говори за важни събития у нас и в чужбина, за личности и институции със значим принос в тази област. Освен всичко друго създава и виртуален музей за съвременно изкуство – от произведенията, които според събеседниците в студиото непременно трябва да влязат в колекцията на бъдещия реален Музей за съвременно изкуство в България.
Водещата на предаването Диана Попова е изкуствовед, критик, куратор, редактор във вестник „Култура” (1992 - 2001) като продължава да е активен сътрудник на редакцията и в момента. В статиите си във вестника и в други периодични издания тя изследва широк спектър от явления на съвременното българско изкуство, като акцентира на неконвенционалното, иновативното и концептуалното, представя изявите на новото поколение български художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство в контекста на световния културен процес.
Екип на предаването: Диана Попова, Ана-Мария Кръстева, Албена Велева, Весела Цанкова, Цвети Бахариева
„Всяко изкуство е било съвременно“ – е известна фраза (и работа от неон „All Art Has Been Contemporary“ на Маурицио Нанучи от 1999). Същевременно самото понятие „съвременно изкуство“ е проблематично по много причини – и не толкова исторически, колкото тъкмо..
Видеоинсталацията „Десертът (с черешката на тортата)“ на Калин Серапионов бе представена в галерия „Структура“ за четири дни – от 28 януари до 1 февруари. Като част от трилогия, започнала с „Топлата супа и моята домашна общност“ (1998) и „Основно ястие“..
Едноименната изложба на Валентина Шарра е открита в галерия „Васка Емануилова“ до 14 февруари. Представя пет произведения – като изследване на една несъществуваща категория. Тя е между женското и мъжкото, но с по-особен артистичен поглед, с приемане и..
По следите на прочутия сериал от края на 90-те години на миналия век върви младата художничка Мартина Вачева. С ирония, с критика, но и с наслада към популярната култура, вплитайки и собствени биографични обстоятелства в нея. Художничката работи с..
2019 г. беше вълнуваща година за съвременното българско изкуство. Година на значими събития – с вече обичайно съпътстващите ги скандали. Година на поредни начала – с поредните надежди да имат продължение. Година на развития, приключвания и равносметки... За..
Как се създава общност в съвременното изкуство? Как работят понятията „традиция” и „приемственост” в него? Има ли и какво представлява „художествената школа” днес – в свят, в който тече открит, многопосочен и интензивен международен артдиалог?..
Съвременното изкуство отдавна навлиза не само в живота, поставяйки на изпитание представите за изкуство и не-изкуство. То навлиза и в различните области на неговото научно изследване – история или антропология например, използвайки както свои собствени или..
В историята на съвременното българско изкуство Гауденц Б. Руф заема особено важно място. С еднакъв акцент и върху „особено“, и върху „важно“. Още като посланик на Швейцария в България – от 1995 до 2000 г. – той периодично превръща резиденцията в галерия...
Съвременното изкуство и интернет е сякаш плашещо необятна тема. Как художниците използват новите технологии, как произведенията им битуват в глобалната и в социалните мрежи, как минават границите между виртуалния и реалния ни свят, кой къде и как..
Художникът Александър Вълчев отново използва обикновените кашони от бяла техника като пластичен материал за създаването на скулптури – тоест триизмерни обекти, които са в класически взаимоотношения със зрителя. Той ги обикаля, разглежда и възприема сами по..
Афробийт , (пост)пънк , авангарден поп , инди-джаз … каквото и да кажем за музиката на Orchestre tout puissant Marcel Duchamp (или Всемогъщия..
В последния брой на рубриката "Темата на деня" от предаването "Нашият ден" разговорът се фокусира върху сериозна екологична тема, която вълнува обществото..
На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
