Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българско-полският фичър „Маmа-мама, tаtа-татко, история с деца на заден план” в Тоp 10 на фестивала PRIX EUROPA 2010

Снимка: Архив
Европа избра най-добрите си програми. PRIX EUROPA e фактически синоном на най-голямото европейско състезание за телевизия, радио и утвърждаващи се медии. От общо 543 постъпили радио, телевизионни и интернетни програми 220 бяха селекционирани за участие в деветте категории на фестивала. Обществени оператори и независими продуценти от 31 държави се състезаваха за наградите „Най-добра европейска продукция за 2010”, чиято обща стойност е 72 000 евро. Една от тези награди, учредена от Европейската Комисия и присъдена тази година за първи път, е наградата за най-добро студентско видео в категорията „Езици през обективите”. Това пан-европейско медийно събитие беше посетено от над 1000  представители от 40 държави. Системата на журиране е отворена, демократична и прозрачна. Делегатите на журито слушат или гледат от 7 до 10 програми дневно в зависимост от времетраенето им, дискутират всяка от тях поотделно и гласуват в края на всеки фестивален ден. В цифри това изглежда така: общо 200 членове на жури в 9-те категории в продължение на шест 10-часови работни сесии избират 12-те най-добри европейски програми за 2010, като гласуват с оценки от 1 до 10 по 5 критерия.

Състезанието  PRIX EUROPA е уникален шанс за анализ, сравнение, обмяна на идеи, демонстрации на новаторство, експерименти и копродуциране на радио, телевизионни и интернетни програми. Заедно с това PRIX EUROPA е и платформа, обединяваща международната медийна индустрия. Семинари, презентации, обмяна на  експертиза и  know-how, търсене и намиране на партньори за бъдещи проекти е непрекъснатата паралелна дейност, която обхваща фестивалните пространства извън часовете на състезателните сесии. Дори времето от 8.50 до 9.20 всяка сутрин под привлекателното наименование „ Закуска с....” е определено за 30-минутни уъркшопове. По време на „Закуската със Саша Евтушенко (Би Би Си) „ например, беше демонстрирана и разяснена уникалната продукция The Rapid Response Radio Drama (Радиодрама като незабавен отговор), която дава  нова, фикционална перспектива към най-значителното събитие на седмицата в рамките на ежеседмично15-минутно  артистично радиопроизведение.

Голямата награда „Най-добър радио фичър за 2010” получи френската продукция  „Кой познаваше Лолита?” („Qui a connu Lolita?”) нa Radio Grenouille, Марсилия. Програмата е част от проект „Марсилия за слушане”, финансиран от ARTE. Английският превод на заглавието по незнайни съображения беше „Кой уби Лолита? („Who killed Lolita?”), факт, който в началото подведе част от журито в категорията „Радиодокументалистика” да се фокусира върху криминалния елемент в историята. А той е наистина стресиращ – след няколко месеца странно отсъствие на Лолита и двете й деца от квартала, което съседите й обясняват с вероятно внезапно завръщане в родината й Португалия, тя и децата й са намерени полуразложени, легнали на леглото в заключеното им жилище. Полицейският комисар попада в толкова безнадеждно задънена улица, че предлага на разследващия журналист Абудиг Меди да си споделят разкритията и да си сътрудничат. От тази история, преливаща от загадки, слухове, недоизказани теории и странни версии, лека-полека обаче се ражда втора – историята на жителите на мултиетническия марсилски квартал. Тази втора история събира звуците, гласовете, живописните акценти в говоренето на френски и късовете урбанистична атмосфера в едно виртуозно аудио.

Българско-полската копродукция „Маmа-мама, tаtа-татко, история с деца на заден план” беше акламирана заради горещата динамично развиваща се история, балансираното представяне на двете воюващи страни и универсалността на проблема за семейните войни за разделяне на децата. Фактът, че автори от две държави в момент на международно напрежение и война на медиите бяха дръзнали да работят заедно и в двете държави и да покажат драмата в цялата й сложност и многопосочност, беше оценен високо. Продуценти от Би Би Си, Канада, Норвегия  и Германия бяха заинтригувани от възможността българско-полската документална програма да бъде предложена на националните им аудитории.

Какво всъщност означава да си в Първата десятка на най-добрите европейски програми? Изключително позитивна оценка на журито и наблюдателите. Стотни разлика от Топ 5 програмите, особено незабележима е тя в сравнение с предшестващите в класацията програми на Би Би Си, Швеция и Ирландия. Съвсем близо до победителя. Изпреварил си всички немски програми, пословично перфектни и реализирани с недостижими бюджети, а този успех е нещо само по себе си невероятно. Само едната от тях „Тайната на кораба МВ Файна, пренасящ оръжие” („The Secret of the Weapons Ship MV Faina”) обединява усилията на продуценти от четири германски радиостанции и е работена година и половина. Полските, чешките, словашките програми са останали много зад тебе. Да бъдеш в Топ 10 извън състезанието означава, че си на правилния път, че всички те разбират и вълнуват от аудиото, което си успял да сътвориш, но също така, че има още малко разстояние до титлата “The best of Europe”.

„Фестивалът PRIX EUROPA притежава неподлежаща на имитиране атмосфера на панаир, форум и състезание, всичко в едно. За него не е важно да очертае границите между младото и старото, традиционното и новото. Той чисто и просто създава тенденциите и е събитие с характер.” Райна Константинова, Директор на Радио, European Broadcasting Union.

(авторът Даниела Манолова е делегат на журито в категория „Радиодокументалистика” на PRIX EUROPA 2010, Берлин)
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05