Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

120 г. от рождението на Сергей Прокофиев

Снимка: Архив
Сергей Прокофиев е роден на 11 април 1891 г. в с. Сонцовка, Екатеринославска област. Расте в спокойна, комфортна среда, заобиколен с обич, с уважение към изкуството. Майка му – доста добра пианистка, е първата му учителка по пиано. Той е до голяма степен дете-чудо; майката е амбициозна по отношение на музикалното му бъдеще. 13-годишен, Сергей е вече студент в Петербургската консерватория – по-млад със 7 години от почти всичките си състуденти. Той е самоуверен, арогантен, ироничен към всичко, което го заобикаля: „ужасно дете” – такъв ще си остане и след завършване на композиторския клас (с посредствен успех, през 1909 г.), и по-късно, в музикалното общество в Петербург, сред което се движи.
Прокофиев напуска Русия през 1918 г. – според него там няма място за неговото новаторство. Америка го посреща противоречиво: публиката – с възторг, критиката – студено, за нея той е „болшевишки пианист” с варварско, механистично, атлетично свирене и стоманена, разрушителна музика. Честолюбивият композитор се установява в Париж, пише за Сезоните на Дягилев, за Кусевицки, гастролира и в Америка. Създава голяма част от симфониите и инструменталните си концерти, опери. Успехът го съпровожда заедно със съблазънта да се върне в родината, където да намери сигурност, а и да избяга от вечната сянка на Стравински. В СССР се връща малко след като Сталин е прокламирал принципите на соцреализма и малко преди началото на големите репресии. Попада под ударите на Постановлението за операта „Великата дружба” от Мурадели от 1948 г. и така става формалист, следователно, враг на народа. От съветския период са балетите „Ромео и Жулиета”, „Пепеляшка”, „Каменното цвете”, оперите „Дуеня” и „Война и мир”, още симфонии, 3-те клавирни сонати, известни като военни. Последната, VІІ симфония, е изпълнена през 1952 г. – това е последното му появяване пред публика. Умира на 5 март 1953 г. – в деня на смъртта на Сталин. Огромните процесии по повод смъртта на вожда и учителя на народите изместват вниманието от тъжното събитие. Само най-близки колеги и приятели съпровождат Прокофиев в последния му път. Ойстрах изпълнява фрагменти от І цигулкова соната. Рихтер също се присъединява към церемонията.

вторник, 12 април, от 19.30 часа
По публикацията работи: Наталия Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55