Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ново заглавие в „Радиоколекция”

Снимка: Архив
Четенето на „Поручик Бенц” в студио, за и по радиото, дума по дума, без никакви съкращения, с любознателните очи на читател от 2013 година, внимателно, грижливо и безхитростно, няколко пъти ме постави в ситуация на пълно стъписване.


© Снимка: Даниела Манолова

Актьорът Велислав Павлов по време на записа във второ студио на БНР

Велислав Павлов чете с любопитство, чувствителност и мекота. Микрофонът в студиото го превърна в сладкодумен, но не натрапчив разказвач. С четенето си той „отваря” текста като огромна къща и полека-лека пристъпваме навътре, някъде спираме, за да съзерцаваме сенчести ъгли, другаде ни заслепява случаен лъч, но още от първия миг се чувстваме добре дошли. Даже дълго очаквани. И така самата аз бавно и внимателно, понесена от мелодиката на фразите, от честите дълги усукани изречения, изискващи търпелив анализ, от внезапните непредсказуеми перфектно дефинирани психологически наблюдения, осъзнах, че „Поручик Бенц” е изключително качествено произведение. Стъписващо по-добро, отколкото съм очаквала. Ние всички сме чели този роман в някаква ранна възраст, но как сме го чели? Това е смислено, интригуващо, универсално, модерно произведение. Безвременно. Световно, глобално, антирегионално, антилокално, антипровинциално. Роман с впечатляваща драматургична структура. Роман за света. Истинско постижение.

И колко странно.

В статията „Самоубива ли се поручик Бенц?” Светлозар Игов цитира автобиографичен труд на Димитър Димов: „От 1934 г. до 1939 г. бях участъков ветеринарен лекар по села и градове в провинцията. Нямах никаква наклонност към практическа лечебна дейност по животните, която изпълнявах доста посредствено. Повече ме интересуваха общи въпроси на естествознанието, философията и литературата. През този период написах романа „Поручик Бенц”, който се характеризира със зачатъци на критически реализъм, удавени в безплодно, упадъчно психологизиране. „Поручик Бенц” е историята на един немски военен лекар през Първата световна война в България, който в 1918 г., влюбен в една българка, дезертира от немската армия и свършва със самоубийство.”

Безплодно, упадъчно психологизиране? Обикновено авторите се бият в гърдите, а този... Кой ли е надничал през рамото му, докато е изковавал подобна формулировка. Но даже зад лесно разпознаваемите клишета личи дозата проницателно самонаблюдение. „Поручик Бенц” е аналитично-съзерцателно произведение. По време на четенето в студио с Велислав Павлов много по-отчетливо, отколкото при четенето на ум, стигнах до заключението, че истинската му ценност е в това, че проследява умно и проницателно как човек може постепенно да загуби ясния си поглед върху нещата и света. Как, въпреки че всичко изглежда естествено, спонтанно и под контрол, в един неуловим момент неуловимата граница е неуловимо пресечена.
И разбира се, изобщо не се съгласих с твърдението на Светлозар Игов, че поручик Бенц не се самоубива и авторът не познава собственото си произведение. О, колко добре познава авторът своето произведение.
И мисля, че е време за нов, необременен прочит на „Поручик Бенц” от Димитър Димов.

Първите 20 части можете да слушате от 6 май във времето на Радиоколекция – всеки работен ден от 21.20 часа по програма „Христо Ботев”.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей..

публикувано на 31.05.20 в 09:00

Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно,..

публикувано на 29.05.20 в 10:45
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре замаскирано убийство, което иска да спре построяването на увеселително заведение на брега на..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв. Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама..

публикувано на 23.05.20 в 09:15