„Емил от Льонеберя - така наричаха едно момче, което живееше в село Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас. Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли сини очи. Изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил, че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда.”
През 1944 година Астрид Линдгрен изпраща в издателство първата си книга („Пипи Дългото чорапче”) и в края на придружаващото писмо добавя: „Поверявам ви този ръкопис с надеждата, че няма да се обадите в социалните служби.”
Прочетох някъде, че според мнението на психиатрите Пипи и Емил от Льонеберя са типични случаи на хиперактивни (ADHD) деца. Да, те не са деца, които ще стоят мирно в класната стая и ще си мълчат, когато възрастните говорят глупости. Но Пипи сякаш повече я бива да спори, а Емил предпочита да действа. Емил неуморно прави бели и не се знае дали той ги търси или те сами го намират. На него не му е известно кое е беля и кое не е, но не престава да експериментира. След случая, когото за втори път си заклещва главата в супника, за да покаже на сестричката си как го е направил миналия път, Емил строго спазва едно правило - никога повече да не повтаря същата пакост. Затова винаги измисля нова.
Романът „Емил от Льонеберя” е публикуван през 1963 година и ни запознава с още едно непослушно дете, още един светъл пример за всички деца, които не вярват в правилата преди да са ги проверили лично. Според изследването „Деца за библиотеките, библиотеки за децата” на сайта за книги „Аз чета”, „Хари Потър”, „Пипи Дългото чорапче” и „Емил от Льонеберя” са най-често крадените детски книги от българските библиотеки. Това хубаво ли или е лошо? На мен новината, че децата крадат книги ми се вижда по-скоро хубава.
„Емил от Льонеберя” можете да слушате в петък, на 2 май от осем часа сутринта по програма „Христо Ботев”.
Драматизацията е на Яна Добрева. Постановката е на Цветан Цветанов - Молловски и е от 1991 година.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния..
Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде..
От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към иконописната традиция с изложбата "Кръстопът — цената на избора" в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg