Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Балканският човек – завещанието на Османската империя

Земите на българите почти пет века са били в състава на Османската империя – период, за който говорим предимно с негативизми, но който, струва ми се, е оставил траен отпечатък върху манталитета, бита и изобщо върху конструкцията на онова, което обикновено наричаме „българин“. В този смисъл, ако отказваме да признаем наследството на империята, отказваме да признаем и необходимостта да се разберем и възприемем в цялата си многопластова сложност. За радост, съвсем скоро на българския книжен пазар се появи една книга от Йордан Велчев, „Балканският човек“, която се опитва да поправи това наше късогледство и да ни върне едно минало, което иначе активно отхвърляме и изтласкваме. В един том от близо 800 страници – и това е само първият, очакват се още два, с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. Йордан Велчев ни връща всъщност една наистина забравена и „премълчана“ история – историята на българите във времето, когато тяхна столица е бил Цариград, а те са пътували от Багдад на изток до Виена на запад.
Вера Мутафчиева казваше в тази връзка, че може би едно от най-стресиращите събития е руско-турската война от 1877/78 година, благодарение на която се образува Княжество България, но и която отрязва от българите това огромно пазарно пространство, в което дотогава е пласирал своите стоки и услуги. Нека само си припомним, че Бай Ганю не тръгва със своите дисаги от добро към Западна Европа – просто източните пазари са вече затворени за него. И ако Алеко Константинов го е описал така нелицеприятен, то не е защото е бил такъв, а защото в своите черти на балкански човек той се е различавал коренно от бленуваните цивилизационни западни образци. Та именно този балкански човек ще се опитаме да разберем с автора на книгата „Балканският човек“ Йордан Велчев и проф. д-р Йорданка Бибина, османист, специалист по турска литература, преводач и изследовател, учен от Института по балканистика към БАН.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

5 ноември
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

162 години българско просветно и културно средище в Болград

Толкова се навършват тази година от създаването на прочутата Болградска гимназия „Георги С. Раковски“ в Одеска област, Украйна, където живеят хиляди потомци на някогашните български преселници в Бесарабия. Възпитаниците на престижното училище в момента са 493-ма и броят им нараства, въпреки че като цяло числото на постъпващите в учебните заведения в..

публикувано на 30.05.20 в 13:05
Казиното „Венишън“ в Макао

Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света

Макао доказва, че е възможно бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия. Да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,и да построи най-голямото казино в света. Комбинацията между европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е..

публикувано на 30.05.20 в 08:25
Мечка попаднала в капан на бракониери

Срещу двукраките хищници

Злобата почивен ден няма – така ни повтаряше един наш мъдър познат. Нямат почивен ден и онези, които денонощно вредят на дивеча, на природата и на истинските, почтените ловци. Доказаха го поредните две престъпления от изминалите десетина дни – край Тетевен и край Чипровци, където бяха убити бременна кошута и два сръндака. Ето заради това няма да има..

публикувано на 29.05.20 в 16:45
Акад. Никола Съботинов

Главен герой: Акад. Никола Съботинов

Акад. Никола Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008-2012 година. За него Нобеловият лауреат в областта на лазерите Николай Барсов казва: "Български учени създадоха нови типове лазери, които по качества и параметри превъзхождат известните в света лазери от този тип".  Акад. Никола Съботинов..

публикувано на 29.05.20 в 09:58

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20